— За нещастие, скъпа, това все още не изключва враговете ми.
Глава 7
Късно вечерта Софи крачеше из спалнята си, премисляйки събитията от вечерта. Всичко бе много приятно и вълнуващо, много различно от случилото се преди пет години, когато за първи път получи достъп до обществото.
Даваше си сметка, че оказаното й внимание се дължи в голяма степен на новото и положение като съпруга на Рейвънуд, но напълно съзнаваше, че и тя самата бе проявила голяма общителност. От една страна, на двадесет и три имаше доста по-високо самочувствие, отколкото на осемнадесет. От друга, вече бе изчезнало мъчителното чувство, че е изложена като стока за продан на тържището за сватосване. Тази вечер тя успя да се отпусне и да се забавлява. И всичко вървеше много добре, докато се появи Джулиан.
Първоначално се зарадва, като го видя, нетърпелива да му покаже, че се справя и сама в неговия свят. Но след първия танц й стана ясно, че той не си бе направил труда да се отбие на бала у Илвъртън само за да се възхити на новооткритата й способност да се движи в обществото. Дошъл бе, защото се тревожеше да не я грабне някой от хищните мъжкари, бродещи из изтънчената градска джунгла.
Съзнанието, че само чувството за собственост го накара да остане близо до нея през останалата част от вечерта, бе извънредно потискащо.
Върнаха се вкъщи преди един час и Софи веднага се качи в спалнята си. Джулиан не се опита да я задържи. Пожела й учтиво лека нощ и изчезна в библиотеката. Преди няколко минути тя чу приглушените му стъпки по покрития с килим под на спалнята, в съседство до нейната.
Възторгът от първата й голяма вечер в обществото бързо угасна, и то по вина на Джулиан. Той наистина направи всичко възможно, за да й развали удоволствието от преживяното.
Софи спря до тоалетката, съзирайки малкото ковчеже за бижута на светлината на свещите. Прониза я остро чувство за вина. Нямаше как да отрече, че в трескавото вълнение на първата й седмица в града като графиня Рейвънуд временно бе пренебрегнала своята цел да отмъсти за смъртта на Амелия. Спасяването на брака й се бе превърнало в най-важното нещо на света.
Не че бе забравила клетвата си да открие прелъстителя, само дето други неща се оказаха по-важни.
Но след като оправеше отношенията си с Джулиан, тя щеше да се върне към намерението си да открие мъжа, отговорен за смъртта на Амелия.
— Не съм те забравила, мила сестричке — прошепна Софи.
Тъкмо повдигаше капака на ковчежето, когато вратата зад нея се отвори. Тя се завъртя, остро поемайки си дъх, и видя Джулиан. Той носеше халата си и нищо друго. Капакът на ковчежето силно хлопна.
Джулиан огледа малкото ковчеже, преди да срещне погледа на Софи. Усмихна се накриво.
— Няма нужда да казваш нищо, скъпа. Още на бала ми стана ясно къде е проблемът. Прости ми, че не се сетих навреме да ти осигуря онези малки дрънкулки, от които се нуждаеш, за да имаш самочувствие тук, в града.
— Нямах намерение да ви моля за бижута, милорд — рече раздразнено Софи. Честно казано, той винаги успяваше да направи най-неуместните догадки. — Желаете ли нещо?
Той се поколеба за момент, без да пристъпи навътре в стаята.
— Мисля, че да — рече най-накрая. — Софи, тревожат ме неуредените неща между нас.
— Какви неща, милорд?
Той присви очи.
— Значи предпочиташ да бъда съвсем откровен? Добре тогава, аз разсъждавах дълго върху въпроса за консумирането на брака ни.
Софи се почувствува тъй, както много отдавна, когато бе паднала от едно дърво в реката.
— Разбирам. Предполагам, че всички тези приказки за развъждането на овце у Илвъртън са ви навели на тази мисъл.
Джулиан бавно пристъпи към нея с ръце, мушнати в джобовете на халата си.
— Това няма нищо общо с овцете. Тази вечер за първи път си дадох сметка, че липсата на всякакъв опит в брачното легло те излага на огромен риск.
Софи примигна учудено.
— Риск ли, милорд?
Той кимна мрачно. Взе от тоалетката един кристален лебед и несъзнателно започна да го върти из ръцете си.
— Ти си прекалено наивна и прекалено невинна, Софи. И не притежаваш онази светска обиграност, която би ти позволила да разбереш нюансите и двусмислените намеци на мъжете в един разговор. Възможно е съвсем несъзнателно да подведеш такива мъже именно защото не разбираш за какво всъщност ти говорят.
— Струва ми се, че разбирам логиката ви, милорд. Според Вас фактът, че не съм ви все още съпруга във всеки един смисъл на думата, би представлявал пречка за мен в обществото?
— Да, в известен смисъл.
— Колко ужасно. Почти като това да ядеш риба с неподходяща вилица.