— Малко по-сериозно дори, повярвай ми, Софи. Ако не беше омъжена, незнанието ти за някои неща би ти служило като щит. Всеки мъж, който би се опитал да те прелъсти, щеше да е наясно, че от него се очаква и да ти предложи женитба. Но като омъжена жена ти си лишена от подобна защита. И ако някой мъж се досети, че ти все още не си споделяла леглото със съпруга си, ще бъде абсолютно безогледен в опитите си да те покори. Ще гледа на теб като на изключително интересно завоевание.
— С други думи, този хипотетичен мъж би ме смятал за чудесна плячка, нали?
— Точно така. — Джулиан остави кристалния лебед и одобрително се усмихна. — Радвам се, че разбираш положението.
— О, да. — Тя се опитваше да се овладее. — Искате да кажете, че най-сетне сте решил да предявите съпружеските си права.
Той невъзмутимо сви рамене.
— Напълно е в твой интерес да го направя. Дори и заради самата теб ще е най-добре нещата да бъдат нормални.
Пръстите на Софи се вкопчиха в облегалката на креслото.
— Джулиан, знаеш, че бих искала да бъда твоя истинска съпруга, но ще те помоля за една услуга.
Зелените му очи блестяха издайнически, въпреки външното спокойствие, което демонстрираше.
— Каква услуга, скъпа?
— Да престанеш да се оправдаваш за онова, което смяташ да правиш. Уверенията, че всичко е само за мое добро, ми действат по съшия начин, както оня билков чай на теб в „Елсингтън парк“.
Джулиан я изгледа смаяно. Но после я стресна, избухвайки в неудържим смях.
— Значи се боиш да не заспиш, а? — С изненадващо движение той я грабна на ръце и я понесе към широкото легло. — В никакъв случай не мога да допусна това, мадам. Кълна се, че ще направя всичко възможно, за да ангажирам цялото ви внимание.
Притисната към широките му рамене, тя му се усмихна разтреперана. Прониза я някаква възторжена тръпка.
— Имате цялото ми внимание, милорд, повярвайте ми.
— Точно така трябва да бъде, защото в момента и аз не мога да мисля за нищо друго.
Той нежно я положи върху леглото, сваляйки халата от раменете й. Чувствената му усмивка бе изпълнена с мъжко очакване.
Когато съблече и своя халат, разкривайки стегнатото си стройно тяло на светлината на свещите, у Софи не остана никакво съмнение, че той изпитва непреодолима нужда да го направи. Джулиан бе силно възбуден, твърд и натежал от желание. Тя го гледа в продължение на един дълъг миг, с последен прилив на смущение и несигурност, макар и да чувстваше, че собственото й тяло вече започва да откликва.
— Плаша ли те, Софи? — Джулиан се отпусна до нея и я взе в обятията си. Големите му ръце замилваха ханша й, отгатвайки формите под тънката нощница.
— Разбира се, че не ме плашиш. Колко пъти трябва да ти казвам, че не съм някое малко момиченце. — Тя леко потръпна, когато дланта му затопли бедрото й.
— А, да, все забравям, че моята селска женичка е много веща по въпросите на развъждането на животни. — Целуна шията й и се усмихна, когато я прониза още една неволна тръпка. — Както виждам, няма причина да се притеснявам, че случайно мога да нараня нежната ти чувствителност.
— Мисля, че ме дразниш, Джулиан.
— Мисля, че си права. — Той я повали по гръб. Пръстите му намериха панделките на нощницата и той започна да ги развързва с бавна решителност. Очите му нито за миг не изпускаха лицето й, докато освобождаваше гърдите й.
— Толкова си мека и женствена, мъничката ми.
Софи бе хипнотизирана от съсредоточения му поглед Очарована наблюдаваше как закачливият смях в очите му бързо се превръща в тъмно желание. Тя леко докосна лицето му и се изненада от реакцията му на нежната й, питаща ласка.
Той тежко простена и сведе глава, търсейки устните й. Целувката бе гореща, жадна и настойчива, напълно разкриваща дълбочината на възбудата му. Джулиан леко захапа долната й устна, плъзна език в устата й и в същия миг притисна палец до розовото зърно.
Софи реагира остро на докосването му, покривайки ръката му със своята, когато той откри гърдите й. Усещаше, че тялото й се движи в трепетно предчувствие, че бързо губи контрол.
„Този път всичко е наред“ — каза си тя, когато някаква частица от нея й отправи далечно предупреждение. Джулиан може и да не я обичаше, но бе неин съпруг. Заклел се бе да я пази и да се грижи за нея и тя вярваше, че ще спази тази част от брачното споразумение. В замяна на това щеше да му бъде добра съпруга, истинска съпруга.
Не бе виновен, че тя бе влюбена в него. Не бе виновен и затова, че рискът, който тя поемаше тази нощ, бе много по-голям от отредения нему.
— Отпусни се, Софи. Довери ми се. Толкова си сладка, толкова си нежна. — Джулиан прекъсна страстната целувка, свали нощницата й и я хвърли настрана, поглъщайки жадно с очи очертанията на тялото й в полумрака. Сложи ръка на глезена и бавно я придвижи нагоре към бедрото. Когато тя се разтрепери, се наведе, за да я целуне успокоително.