Но успокоението се превърна моментално във властно желание, щом Софи зарови пръсти в косата му и здраво го притисна към себе си. Краката й се движеха неспокойно, докато той ги прикова със своите. При това движение тя се разтвори още по-пълно за него и той незабавно започна да изучава копринената вътрешност на бедрата й.
Главата на Софи се мяташе по възглавницата. Тя чуваше собствените си невъздържани стонове, докато пръстите на Джулиан описваха кръгове по кожата й. Толкова приятно бе да усеща големите му ръце върху тялото си, силни, сигурни и знаещи. Чувстваше се защитена и желана.
— Джулиан, Джулиан, толкова особено се чувствам…
— Зная, мила. Тялото ти не се и опитва да го скрие. Радвам се. Точно така искам да бъде. — Той се притисна до бедрото й, карайки я да усети формата на възбудената му мъжественост.
Тя потръпна от силата, която го изпълваше, но позволи да отведе пръстите й до пулсиращия му член. Докосна го, отначало колебливо, после постепенно свиквайки с размерите и формата му.
— Виждаш колко много те искам, Софи. — Гласът на Джулиан бе съвсем подрезгавял. — Но ти се кълна, че няма да те взема, докато и ти не започнеш да ме искаш поне също толкова.
— И как ще разбереш това? — Тя го гледаше през полуспуснатите си мигли.
Той леко се усмихна и дланта му покри нежното място между бедрата й.
— Ти ще ми кажеш по свой начин.
Софи почувствува нарастващата топлина там, където беше ръката му, и нетърпеливо се раздвижи в търсене на още по-интимно докосване.
— Сега, Джулиан — прошепна тя.
Пръстът му се плъзна в копринената й мекота. За миг Софи се вцепени, после усети влагата между краката си.
— Скоро — обеща той дълбоко удовлетворен. Устните му изгаряха гърдите й. — Много скоро. — Пръстът му отново потъна в нея.
Софи плахо се раздвижи срещу опитващия му пръст, тялото й инстинктивно се стегна около него, сякаш искаше да го притегли още по-навътре.
Джулиан откликна с глух окуражителен стон.
— Толкова си топла и стегната — Устните му отново погълнаха нейните. — И ме искаш. Ти наистина ме искаш, миличка! — Езикът му повтаряше предизвикателните движения на ръката му.
Софи простена и се вкопчи в раменете му, придърпвайки го още по-близо. Когато той замилва с палеца си едно миниатюрно и извънредно чувствително местенце, скрито в тъмното гнездо от къдрици, ноктите й се забиха в гърба му.
— Джулиан!
— Да. О, Боже, да!
Легна върху нея, разтваряйки краката й с мускулестото си бедро, за да направи място за себе си. Софи отвори очи опитвайки се да привикне с това ново усещане. Той бе тежък и някак странно покоряващ. Чувствуваше се приятно прикована към леглото. Когато погледна в упорито съсредоточеното му лице, я заля непонятно вълнение, различно от всичко преживяно досега.
— Повдигни си коленете, скъпа — настоя той. — Точно така, миличка. Отвори се за мен. Кажи ми, че ме искаш.
— Искам те. О, Джулиан, толкова те искам.
Усещаше се открита и уязвима, но някак странно защитена. Джулиан никога нямаше да й причини болка. Той започна да прониква в нея, навлажнявайки се в топлия мед, изтекъл от бедрата й. Тя инстинктивно се стегна и сви колене.
— Не, миличка. Така ще е по-лесно. Трябва да ми вярваш. Кълна ти се, че ще вляза в теб много бавно. Само дотам, докъдето ти ме искаш. Можеш да ме спреш по всяко време.
Тя усети огромното напрежение на тялото му, дланите й се плъзнаха по потния му гръб. „Той лъже — помисли си щастливо тя. — Или пък се опитва отчаяно да убеди себе си, че в един момент би могъл да спре.“ Всъщност той бе на път да изгуби всякакъв контрол върху себе си, както и тя самата.
За миг Софи се възхити от силата на собствената си женственост. Приятно й бе да знае, че може да доведе своя властен и самоуверен съпруг чак до там. Поне в това бяха равни.
— Не се тревожи, Джулиан. Сега бих могла да те спра точно толкова, колкото да спра и слънцето — изрече тя останала без дъх.
— Радвам се да го чуя. Погледни ме, Софи. Искам да виждам очите ти, когато те правя моя съпруга във всеки един смисъл.
Тя отново отвори очи и остро си пое дъх, когато той започна да прониква в нея. Още веднъж ноктите й се забиха дълбоко в плътта му.
— Всичко е наред, мъничката ми. — Потта се събираше на малки капчици над веждите му, докато той бавно си проправяше път напред. — В първия момент може малко да те заболи, но после ще плуваме в открити води.