— Но аз не се чувствам като кораб в морето, Джулиан — успя да изрече тя, учудвайки се на невероятното усещане за твърдост и напрегнатост, което той създаваше в нея. Ноктите й се забиха още по-дълбоко.
— Мисля, че и двамата сме в морето — простена той, борейки се да забави движенията си. — Дръж се за мен, Софи.
Тя разбра, че тънката нишка на самоконтрола му току-що се е скъсала. Опиянението от тази мисъл я погълна в същия миг, когато той простена и се вряза дълбоко в нея.
— Джулиан! — Смаяна от неочакваната огнена атака, Софи отблъсна раменете му, сякаш би могла да го отмести.
— Всичко е наред, любов моя. Кълна ти се, всичко ще бъде наред. Не ме блъскай, Софи. Ей сега ще мине. Опитай се да се отпуснеш. — Джулиан обсипваше шията и устните й с целувки, мъчейки се да стои неподвижно в нея. — Имаме нужда от малко време, скъпа.
— Да не би с времето да стане по-малък? — запита тя някак неочаквано рязко.
Той изохка и взе разтревоженото й лице в големите си длани. Искрящите му очи приковаха нейните.
— Времето ще ти помогне да свикнеш с мен. Ще се научиш да харесваш това, Софи. Сигурен съм. Та ти си великолепна и в теб има такава страст. Нужно е само малко търпение.
— Лесно ви е да го кажете, милорд. Предполагам, че получихте всичко, което желаехте.
— Почти всичко — усмихна се леко той. — Но за мен никога няма да е съвършено, ако не е съвършено за теб. По-добре ли се чувстваш сега?
Тя предпазливо регистрира усещанията си.
— Да — призна най-сетне.
— Добре. — Той дълго я целува, после започна бавно да се движи в нея.
Софи прехапа устни в тревожно очакване нещата да станат още по-лоши. Но не беше така. Съзна, че всъщност съвсем не й е неприятно. Нещо от първоначалното й вълнение се връщаше, макар и бавно. Тялото й постепенно свикваше е пълнотата.
Почти бе стигнала до момента, в който честно можеше да признае, че започва да се наслаждава на странното усещане, когато Джулиан се раздвижи с нарастваща интензивност.
— Чакай, Джулиан. Бих искала да го правиш по-бавно — рече тя нервно, чувствайки, че той напълно се е оставил на стихията, която го изпълваше.
— Съжалявам, Софи. Опитах се. Но не мога да чакам повече. — Той скръцна със зъби, после нададе приглушен вик, бедрата му се извиха и целият потъна в нея.
Тогава Софи усети горещата, тежка субстанция, която се изля в нея. Подчинявайки се на някакъв древен инстинкт, ръцете и краката й се обвиха около него и тя го притисна към себе си. „Той е мой — помисли си тя дълбоко учудена. — Мой е в този миг и завинаги!“
— Дръж ме — гласът му бе съвсем грапав. — Дръж ме, Софи.
Постепенно стихията сякаш се отдръпна и той тежко се срина до нея, целият плувнал в пот.
Софи лежа дълго в мълчание, милвайки разсеяно потния гръб на Джулиан с върховете на пръстите си, втренчена в балдахина над леглото. Не можеше да се каже, че финалният акт сам по себе си й хареса особено, но ласките, които го предхождаха, със сигурност бяха много приятни. Топлата интимност на прегръдките им след това също бе изключително привлекателна.
Тя знаеше, че в никоя друга ситуация Джулиан не би свалил чак толкова гарда си. А дори и това бе достатъчно, за да се примири с правенето на любов в леглото.
Джулиан се раздвижи неохотно и се подпря на лакти. Усмихна се блажено и очите му проблеснаха, когато тя отвърна на усмивката му. Наведе се и целуна връхчето на нослето й.
— Чувствам се като жребец след тежко състезание. Може и да съм спечелил, но съм изтощен и слаб. Трябва да ми дадеш няколко минути, за да се възстановя. Следващият път ще бъде по-добре за теб, миличка. — Той отмести косата от челото й с нежно движение.
— Няколко минути! — възкликна тя смаяна. — Говориш така, сякаш ще го правим поне още няколко пъти тази нощ!
— И защо не? — запита Джулиан с видимо очакване. Топлата му ръка собственически се отпусна върху корема й. — Толкова дълго копнях за теб, моя малка женичке, че смятам да наваксам всички пропуснати нощи.
Болката между бедрата на Софи все още не бе утихнала и тя се надигна неспокойно.
— Извинявай — изрече нервно, — много искам да ти бъда добра съпруга, но не вярвам да се възстановя чак толкова бързо. Ще имаш ли нещо против да не го правим отново толкова скоро?
Лицето му моментално изрази загриженост.
— Толкова лошо ли те нараних, Софи?
— Не, не. Някои моменти бяха много приятни, уверявам ви, милорд, но бих предпочела да изчакаме някоя друга нощ.
Той махна с ръка.
— Съжалявам, мила. Аз съм виновен. Исках да го направя много по-бавно. — Той се претърколи и стана от леглото.
— Къде отиваш?