— Сега ще се върна.
Тя го видя да отива към шкафа и да налива вода в една купа. После взе някаква кърпа и я намокри.
Когато се върна при леглото, на Софи най-сетне й стана ясно какво се готви да направи. Тя скочи, придърпвайки чаршафа чак до брадичката си.
— Не, Джулиан, моля те, и сама ще се оправя!
— Трябва да ми позволиш, Софи. Това е още една от съпружеските привилегии. — Приседна на леглото и решително дръпна чаршафа от ръцете й. — Легни, мила, и ми позволи да се погрижа за теб.
— Наистина, Джулиан, не бих искала…
Но не успя да го спре. Той я сложи да легне по гръб. От нея се изтръгна някакво смутено проклятие, което само го разсмя.
— Тези притеснения са излишни, любов моя. Твърде късно е. Забрави ли, че вече усетих сладостта на твоята страст? Само преди няколко минути ти бе топла и влажна, и много отзивчива. Позволи ми да те докосвам навсякъде. — Той я избърса и хвърли изцапаната кърпа.
— Джулиан, аз… аз трябва да те попитам нещо — Софи бързо се покри с чаршафа, опитвайки се да запази известно приличие.
— Какво искаш да знаеш? — Той спокойно се отпусна до нея.
— Ти ми каза, че съществуват начини при всичко това да не се стигне до бебе. Използва ли някой от тях тази нощ?
Настана кратко, напрегнато мълчание. Джулиан се облегна на възглавниците, с ръце скръстени зад главата.
— Не — каза той доста грубо. — Не съм.
— О! — Тя се опита да скрие тревогата си.
— Ти знаеше какво искам от нашата връзка, когато се съгласи да ми бъдеш истинска жена, Софи.
— Наследник и никакви неприятности. — „Илюзията за близост отпреди малко наистина не е била нищо друго освен илюзия“ — помисли си тя мрачно. Не можеше да се отрече, че когато Джулиан дойде при нея тази нощ, я желаеше много силно, но тя в никакъв случай не биваше да забравя, че главната му цел е да си осигури наследник.
Мъчителна тишина обгърна отново потъналото в полумрака легло. Най-сетне Джулиан запита меко:
— Толкова ли ще е лошо да ми родиш син, Софи?
— А какво ще стане, ако ви родя дъщеря, милорд? — избегна тя директния отговор.
Той неочаквано се усмихна.
— Много ще е хубаво, особено ако прилича на майка си.
Софи се зачуди как да приеме комплимента, но реши засега да не се задълбочава.
— Но вие искате син за Рейвънуд?
— Е, тогава ще продължим да правим опити, докато успеем, нали? — Той я привлече към себе си и залюля главата й на рамото си. — Не мисля, че ще ни е толкова трудно да си направим син. Родът Синклер има много синове, а ти си здрава и силна. Но защо не отговори на въпроса ми, Софи? Ще имаш ли нещо против, ако се случи да заченеш тази нощ?
— Но ние сме съвсем в началото на брака — каза тя плахо. — Имаме още много да учим един за друг. Мисля, че е по-мъдро да изчакаме. „Докато се научиш да ме обичаш“ — добави на себе си.
— Не виждам причина да чакаме. Едно бебе ще ти се отрази добре, Софи.
— Защо? Защото ще ме накара да осъзная по-добре задълженията и отговорностите си като твоя съпруга? Уверявам те, вече съм напълно наясно с тях.
Джулиан въздъхна.
— Исках да кажа само, че сигурно ще бъдеш добра майка. И че ако си имаш свое бебе, ще си по-доволна от ролята си на съпруга.
Софи простена, вбесена на самата себе си за съсипаното настроение на интимност и нежност, след като се бяха любили. Опита се да преодолее мъчителния момент с известен хумор и му се усмихна закачливо.
— Кажи ми, Джулиан, всички съпрузи ли притежават подобна арогантна увереност, че знаят кое точно е най-добро за жените им?
— Оскърбяваш ме, Софи. — Той направи гримаса, опитвайки се да изглежда едновременно обиден и невинен. Но напрежението изчезна и в очите му се появи весела искрица. — Нима наистина ме смяташ за арогантен?
— Има моменти, когато това заключение се налага от само себе си.
Погледът му отново стана сериозен.
— Сигурно на теб ти изглежда точно така. Но повярвай ми, че искам да ти бъда добър съпруг, Софи.
— Зная — промълви тя нежно, — И точно затова съм склонна да търпя пристъпите на високомерие. Виждаш ли каква разбрана жена имаш?
Той я гледаше през полуспуснати клепачи.
— Образцова съпруга.
— Без съмнение. Бих могла да давам уроци.
— Подобна идея ще накара съпрузите в града да замръзнат от страх. Все пак ще се постарая да не забравям похвалните ти намерения, когато се забъркаш в истории с приспивателни чайове или четене на онази проклета Улстоункрафт. — Той надигна глава, за да я целуне силно и се отпусна на снежнобелите възглавници. — Има още нещо, което трябва да обсъдим тази вечер, моя образцова съпруго.
— И какво е то? — прозя се Софи, на която вече много й се спеше. Присъствието му в леглото й бе доста необичайно, но силата и топлината му определено й създаваха усещане за уют. Зачуди се дали той ще остане и през нощта.