— Ти бе ядосана, когато казах, че би трябвало да консумираме брака си — започна предпазливо той.
— Защото настояваше, че е само за мое добро.
Той се усмихна леко.
— Да, сега разбирам защо ме смяташ за високомерен и арогантен. Но независимо от това вече е време да разбереш колко опасно е да флиртуваш с Уейкот и такива като него.
Сънливото, отпуснато настроение на Софи мигновено изчезна. Тя се подпря на лакти и остро изгледа Джулиан.
— Но аз не съм флиртувала с виконта.
— Точно обратното, Софи. Допускам, че го правеше несъзнателно, но той те гледаше като торта с цариградско грозде, покрита със сметана. И се облизваше всеки път, щом ти му се усмихнеше.
— Преувеличаваш, Джулиан.
Той я притисна към рамото си.
— Не, Софи, не преувеличавам. И Уейкот не беше единственият, на когото му течаха лигите тази вечер. Трябва да бъдеш много внимателна с такива мъже. И преди всичко да не ги окуражаваш, дори и неволно.
— Защо се страхуваш точно от Уейкот?
— Не се страхувам от него. Но съм съвсем наясно, че е опасен за жените, и не искам да си изложена на подобна заплаха. Той ще те прелъсти в първия момент, когато прецени, че е възможно.
— И защо точно мен? На бала на лейди Илвъртън тази вечер имаше много по-красиви жени.
— Ако има възможност, той ще предпочете теб пред всяка друга, именно защото си моя жена.
— Но как така?
— Той таи дълбока и трайна омраза към мен, Софи. Никого не го забравяй.
Изведнъж всичко дойде на мястото си.
— Да не би Уейкот да е един от любовниците на Елизабет? — запита тя без дори да помисли.
Чертите на Джулиан се втвърдиха и лицето му се превърни в гневната непроницаема маска, която му бе помогнала да си спечели прозвището дявол.
— Казах ти, че с никого не обсъждам първата си жена. Дори и с теб.
Тя се освободи от ръцете му.
— Прости ми, Джулиан. За момент се забравих.
— Да, наистина. — Ръката му отново я обгърна, когато усети че тя се опитва да се отдръпне. — Но тъй като си образцова съпруга, сигурен съм, че това няма да се повтори.
Софи напразно се мъчеше да се изтръгне от ръцете му. Тя сведе очи и го изгледа съсредоточено.
— Пак ли ме дразниш, Джулиан?
— Не, мадам, уверявам ви, че говоря съвсем сериозно. — Но той се усмихваше също така лениво и доволно, както след като се бяха любили. — Погледни ме, скъпа. Искам да проверя нещо. — Пръстите му извиха брадичката й и той видя очите й на светлината на свещта. И тогава поклати глава.
— Точно от това се боях.
— Какво има? — попита тя неспокойно.
— Мислех си, че след като най-сетне успея да те любя истински, поне донякъде ще изгубиш тази ясноока невинност, но съм грешил. Очите ти са все тъй чисти, както и преди да те поваля в леглото. Ще ми бъде много трудно да те опазя от светските хищници, скъпа. Виждам, че имам само един избор.
— Какъв избор, милорд? — понита тя потиснато.
— Ще трябва да прекарвам повече време с теб. — Джулиан яко се прозя. — Отсега нататък ще ми даваш списък на вечерните си ангажименти. Ще те придружавам навсякъде, където е възможно.
— Наистина ли, милорд? Как намирате операта?
— Ненавиждам я.
Софи се усмихна злорадо.
— Колко жалко. Леля ви, приятелката й Хариет и аз смятаме да посетим Кралския театър утре вечер. Чувствате ли се задължен да ни придружите?
— Един мъж прави онова, което е нужно — каза благородно Джулиан.
Глава 8
— Как ще ни намерят Фани и Хари в тази тълпа, за бога? — Софи неспокойно огледа невероятното струпване на карети на Хаймаркет до Кралския театър. — Тази вечер тук сигурно има поне хиляда души.
— Повече от три хиляди. — Джулиан я хвана здраво йод ръка, въвеждайки я в модния театър. — Но не се безпокой за Фани и Хари. Те знаят къде да ни намерят.
— Как така?
— Използват моята ложа — обясни кисело Джулиан, проправяйки си път през блестящата тълпа.
— О, разбирам. Удобна уговорка.
— И Фани е на същото мнение. Защото си спестява разноските по поддържането на своя собствена.
Софи го погледна.
— Неприятно ли ти е, че тя използува твоята?
Джулиан се ухили.
— Не. Тя е една от малкото роднини, които никога не ме отегчават.
Няколко минути по-късно Джулиан я въведе в тапицираната с плюш кабинка, разположена на видно място сред петте реда подобни частни ложи. Софи седна и се загледа очарована в огромната зала с форма на подкова. Тя бе препълнена с обсипани с бижута дами и елегантни джентълмени. Из партера се разхождаха фрапантно облечени контета и франтове, представящи всички възможни крайности на модата. Видът на нелепите им и скандални облекла накара Софи да осъзнае, че изпитва скрито удоволствие от предпочитанието на Джулиан към сдържания класически стил.