Съвсем скоро обаче стана ясно, че истинският спектакъл на вечерта не се разиграва в партера или на сцената, а най-вече в модните ложи.
— Като че ли гледам пет реда миниатюрни сцени — възкликна развеселена Софи. — Всеки се е облякъл, за да се покаже, и е зает да изучава кой какви бижута носи и кой кого посещава в ложата. Не разбирам защо смяташ операта за отегчителна, Джулиан, след като толкова много неща стават именно сред публиката.
Джулиан се облегна в кадифеното кресло и повдигна вежди, хвърляйки поглед към залата.
— Напълно си права, скъпа. Тук, горе, със сигурност стават повече неща, отколкото на сцената.
Известно време той мълчаливо разглежда редиците театрални ложи. Софи проследи погледа му и забеляза, че той леко се поколеба при една от тях, където някаква блестяща жена бе заобиколена от дузина мъже. За миг се загледа в нея, обзета от спонтанно любопитство към атрактивната блондинка, станала център на толкова много внимание.
— Коя е онази жена, Джулиан?
— Коя жена? — запита разсеяно той, плъзгайки поглед над другите ложи.
— Онази на третия ред със зелената рокля. Сигурно е много известна. Заобиколена е само от мъже. Не виждам никаква друга жена там.
— А, тази жена ли? — Джулиан бегло я погледна. — Няма смисъл да се занимаваш с нея, Софи. Едва ли някога ще я срещнеш в обществото.
— Е, човек никога не знае, нали?
— В този случай съм напълно сигурен.
— Джулиан, защо е тази тайнственост? Коя е тя?
Той въздъхна.
— Една от модните куртизанки — обясни той с крайно отегчен вид. — Доста от тях са тук тази вечер. Ложите са витрината, на която се показват, така да се каже.
Очите на Софи се разшириха.
— Нима това са истински жени от демимонда? И имат ложи в Кралския театър?
— Както ти казах, ложите са великолепна витрина за тяхната… хм, стока.
Софи бе смаяна.
— Но наемането на ложа за целия сезон сигурно струва цяло състояние!
— Е, не чак толкова, ала все пак не е евтино — призна той. — Но за куртизанките това е нещо като търговска инвестиция.
Софи съсредоточено се наведе напред.
— Покажи ми и някои други модни куртизанки, Джулиан. Кълна се, че на външен вид те по нищо не се различават от истинските дами.
Той я погледна полуразвеселен, полуядосан.
— Интересно наблюдение, Софи. И, боя се, вярно за повечето случаи. Но има и някои изключения. У една истински лейди, независимо от облеклото й, винаги има нещо трудно определимо, което безспорно я отличава от останалите.
Софи бе твърде ангажирана с изучаването на ложите, за да забележи съсредоточения израз, с който той я наблюдаваше.
— И кои са тези изключения? Ще ми посочиш ли поне едно или две? Много бих искала да разбера дали ще успея да различа на пръв поглед една херцогиня от една демимонденка.
— Няма значение, Софи. Проявих достатъчно търпение към неуместното ти любопитство тази вечер. Смятам, че е време да сменим темата.
— Джулиан, забелязал ли си, че сменяш темата винаги когато разговорът стане особено интересен?
— Така ли? Това не говори добре за маниерите ми.
— Не мисля, че действително съжаляваш за маниерите си А, я виж, Ан Силвърторн и баба й. — Софи махна с ветрилото на приятелката си и Ан веднага й се усмихна в отговор. — Да отидем ли при тях, Джулиан?
— Може би в антракта.
— Чудесно. Ан изглежда прекрасно тази вечер, нали? Тази жълта рокля великолепно подчертава червените й коси.
— Някой би казал, че е твърде дълбоко изрязана за млада жена, която не е омъжена — Джулиан хвърли кратък неодобрителен поглед към роклята на Ан.
— Ако Ан чака да се омъжи, за да носи модерни рокли, ще трябва да чака вечно. Каза ми, че изобщо не възнамерява да се жени. Има твърде ниско мнение за силния пол и брачната институция с нищо не я привлича.
Джулиан сви устни.
— Предполагам, че си се запознала с госпожица Силвърторн в салона на леля ми в сряда.
— Точно така.
— Ако съдя по това, което току-що ми каза, тази жена едва ли е подходяща компания за теб, скъпа.
— Сигурно си прав — развесели се Софи. — Ан ми влияе ужасно. Но се боя, че връщане назад няма. Станахме добри приятелки, а човек не изоставя приятелите си току-така, нали?
— Софи…
— Убедена съм, че ти никога не би обърнал гръб на приятелите си. Не би било честно.
Джулиан я погледна неспокойно.
— Виж какво, Софи…