— Не се безпокой. Ан не е единствената ми приятелка. Джейн Морланд е също сред моите нови познати и ти без съмнение ще я одобриш. Тя е извънредно сериозна. Самият глас на разума и въздържанието.
— Радвам се да го чуя. Но, Софи, съветвам те да подбираш дамите, с които се сближаваш, не по-малко внимателно от мъжете.
— Джулиан, ако подбирах познатите си толкова внимателно, колкото на теб ти се иска, би трябвало да водя много самотно съществувание. Или да се отегчавам до смърт в компанията на някакви безкрайно скучни създания.
— Кой знае защо, не си представям подобна ситуация.
— Нито пък аз. — Софи отново се огледа, търсейки нещо интересно. — Фани и Хари наистина много закъсняха. Дано нещо не се е случило.
— Сега ти си тази, която сменя темата.
— Следвам примера ти. — Тя тъкмо се канеше да добави още нещо в този смисъл, когато забеляза, че фрапантната руса куртизанка със зелената рокля гледа право към нея през пространството, разделящо ложите.
За момент Софи любопитно погледна нататък, заинтригувана от съсредоточения поглед на другата жена. Тъкмо се канеше още веднъж да попита Джулиан за името й, когато в галерията настана вълнение, подсказващо, че представлението ще започне. Софи забрави жената в зелено и посвети цялото си внимание на сцената.
По средата на първото действие завесата зад тях се разтвори и Софи се извърна в очакване на Фани и Хари. Но посетителят бе Майлс Търгуд. Джулиан небрежно му махна да седне, а Софи му се усмихна.
— Каталани е в чудесна форма тази вечер. — Майлс се наведе напред, за да може да шепне в ухото на Софи. — Чух, че имала страхотен скандал с последния си любовник, преди да излезе на сцената. Дори стоварила нощното гърне на главата му. Бедният човек трябва да се появи в слепващото действие. Дано успее да се изчисти дотогава.
Софи се разкиска, пренебрегвайки неодобрителния поглед на Джулиан.
— Откъде чухте това? — прошепна тя на Майлс.
— Лудориите на Каталани зад сцената са пословични — обясни й той ухилен.
— Не е нужно да развличаш жена ми точно с такива истории — каза натъртено Джулиан. — Опитай се да говориш за нещо друго, ако желаеш да останеш в тази ложа.
— Не му обръщай внимание — посъветва го Софи. — Джулиан е прекалено строг в някои отношения.
— Вярно ли, Джулиан? — възкликна невинно Майлс. — Но знаеш ли, сега, когато твоята графиня го казва, се боя, че може и да е права. Изглеждаш ми доста скован напоследък. Сигурно е под въздействие на брака.
— Без съмнение — рече студено Джулиан.
— Не само Каталани дава повод за приказки тази вечер — продължи весело Майлс. — Говори се, че още някои хора в града са получили бележки от великата Федърстоун. Трябва да се признае, че не й липсва смелост. Да се появи тук тази вечер заобиколена от жертвите си.
Софи рязко се извърна към него.
— Шарлот Федърстоун е тук тази вечер? Къде?
— Стига, Търгуд — прекъсна го решително Джулиан.
Но Майлс кимна към ложата на модерно облечената блондинка, която гледаше втренчено Софи само преди няколко минути.
— Ето я, точно насреща.
— Дамата в зелено? — През полумрака в залата Софи се опита да разгледа скандалната куртизанка.
— По дяволите, Търгуд, казах ти да млъкнеш — сряза го Джулиан.
— Извинявай, Рейвънуд. Мисля, че не съм казал нищо нередно. Всеки знае коя е Федърстоун. Не е никаква тайна.
Джулиан беше бесен.
— Искаш ли лимонада, Софи?
— Защо не.
— Отлично. Сигурен съм, че Майлс с удоволствие ще ти донесе.
Търгуд скочи и грациозно се поклони.
— За мен е чест, лейди Рейвънуд. Връщам се веднага. — Той се извърна към завесата в дъното, но спря за момент. — Моля ви за извинение, лейди Рейвънуд, но перото на шапката ви всеки момент ще падне. Ще ми позволите ли да го намести?
— О, Боже! — Софи посегна да го оправи в същия миг, когато Майлс услужливо се наведе напред.
— Върви за лимонадата, Търгуд — нареди Джулиан, като също посегна към перото. — В състояние съм и сам да се погрижа за тоалета на Софи.
Майлс пъргаво напусна ложата.
— Наистина, Джулиан, не беше нужно да го отпращаш само защото ми показа Шарлот Федърстоун. — Софи погледни с упрек съпруга си. — Бях много любопитна да науча коя е тя.
— Не мога да си представя защо.
— Ами защото четох нейните „Мемоари“ — обясни Софи, навеждайки се напред, за да разгледа още по-добре дамата в зелено.
— Чела си какво? — Гласът на Джулиан бе полуудушен.
— Обсъждахме „Мемоарите“ на Федърстоун в интелектуалния салон на Фани и Хари в сряда. Увлекателно четиво, трябва да призная. Такъв уникален поглед към обществото. С нетърпение очакваме следващата част.