— По дяволите, Софи, ако имах и най-малка представа, че Фани те занимава с подобни глупости, никога не бих разрешил да я посещаваш в сряда. Какво трябва да означава всичко това? Предполагах, че изучавате литература и естествена философия, а не клюкарските драсканици на някаква уличника.
— Успокой се, Джулиан. Аз съм омъжена жена на двадесет и три, а не някаква шестнадесетгодишна хлапачка — усмихна му се тя. — Напълно бях права преди малко. Ти действително си прекалено строг за някои неща.
Очите му се присвиха.
— Строг е твърде меко определение за отношението ми точно по този въпрос, Софи. Забранявам ти да четеш останалите части на „Мемоарите“. Разбра ли ме?
Доброто настроение на Софи започна бавно да угасва. Последното нещо, което би искала, бе да разваля вечерта със спорове, но все пак трябваше да се защити. Миналата нощ бе отстъпила по една от най-важните точки от брачното споразумение. Нямаше намерение да отстъпи и по още една.
— Джулиан — каза тя нежно, — трябва да ти напомня, че преди сватбата обсъждахме въпроса за моята свобода да чета каквото пожелая.
— Не ми навирай отново това глупаво споразумение, Софи. То няма нищо общо с „Мемоарите“ на Федърстоун.
— Споразумението не беше глупаво и има твърде много общо с въпроса. Ти се опитваш да ми нареждаш какво да чета и какво не. А се споразумяхме изрично да не го правиш.
— Няма да споря с теб по този въпрос — изрече през зъби Джулиан.
— Отлично. — Софи облекчено се усмихна. — Аз също не желая да споря с вас, милорд. Както виждате, бързо стигнахме до съгласие. А това е добро предзнаменование, не мислите ли?
— Не ме разбирай погрешно, Софи. Няма да обсъждам тези неща с теб. И ти казвам съвсем ясно, че не желая да четеш други издания на „Мемоарите“. Изрично ти го забранявам като твой съпруг.
Софи дълбоко си пое дъх, убедена, че не може да му позволи да се отнася с нея по този начин.
— Струва ми се, че вече направих достатъчно голям компромис по отношение на нашето брачно споразумение, милорд. Не бива да очаквате, че ще направя още един. Не би било почтено, а дълбоко в себе си аз съм убедена, че вие сте почтен човек.
— Не е почтено! — Джулиан се наведе напред и хвана ръката и. — Погледни ме, Софи. Не бих искал да смяташ случилото се миналата нощ за компромис. Ти просто дойде на себе си, разбирайки, че тази част от брачното ни споразумение бе абсурдна и неестествена.
— Така ли? Колко разумно от моя страна.
— Тонът ти е неуместен. Не бе права да настояваш на онази глупава клауза и в края на краищата бе достатъчно разумна да го признаеш. Тази история с „Мемоарите“ на Федърстоун е един друг пункт, по който също грешиш. И трябва да ми позволиш да ти давам някои съвети в подобни случаи.
Тя вдигна поглед към него.
— Но бъдете разумен, милорд! Ако отстъпя и по този въпрос, какво ще поискате следващия път? Да се откажа да контролирам наследството си, предполагам?
— По дяволите наследството ти! Парите ти не ми трябват и ти го знаеш много добре.
— Така казвате сега. Но преди няколко седмици казвахте и че не ви е грижа какво чета. Откъде да съм сигурна, че няма да промените мнението си и по въпроса за наследството ми?
— Това е нечувано, Софи! Защо, за бога, толкова държиш да четеш „Мемоарите“?
— Намирам ги доста забавни, милорд. Шарлот Федърстоун е изключително интересна жена. Помислете само за всичко онова, през което е трябвало да мине.
— Трябвало е да мине през много мъже и нищо друго и аз не държа ти да четеш подробностите за всеки един от любовниците й.
— Ще се постарая вече да не засягам този въпрос, милорд, след като очевидно ви оскърбява.
— Ще се постараеш повече да не четеш по този въпрос — поправи я заплашително той. После изражението му се смекчи. — Софи, скъпа, не си струва да се караме за всичко това.
— Не мога да се съглася с вас, милорд.
— Единственото, което изисквам от теб, е известно благоразумие при подбора на четивата ти.
— Джулиан, колкото и полезни и поучителни да са книгите за скотовъдство и земеделие, признавам, че те често ме отегчават. И се опитвам да се разнообразя с нещо.
— Убеден съм, все пак, че не би желала да се принизиш до клюките, с които са пълни „Мемоарите“.
— В деня, когато се съгласих да се омъжа за теб, те предупредих, че имам известен, макар и достоен за съжаление, вкус към забавните клюки.
— Но аз нямам никакво намерение да го поощрявам.
— Струва ми се, че знаеш доста за „Мемоарите“. Да не би случайно и ти да си ги чел? Може пък да намерим обща основа за дискусия.
— Не, не съм ги чел и нямам никакво намерение да го правя. Още повече…