— Рейвънуд. — Майлс Търгуд се надигна от мястото си до камината и весело се ухили. — Не очаквах да се появиш тук тази вечер. Седни и си поръчай чашка портвайн.
— Благодаря ти. — Джулиан се отпусна в едно близко кресло. — Всеки мъж, който е издържал една опера, се нуждае от чаша портвайн.
— Точно това си казах и аз преди няколко минути. Макар и да признавам, че спектакълът бе много по-забавен от обикновено с появата на великата Федърстоун.
— Не ми напомняй.
Майлс се разкиска.
— Естествено, най-забавно от всичко бе да те гледам как се опитваш да отклониш вниманието на жена си от Федърстоун. Предполагам, че така и не си успял. Жените безпогрешно надушват точно онези неща, които тайно се надяваме да не забележат.
— Не е толкова чудно, след като ти съвсем съзнателно я насърчаваше — промърмори Джулиан, отпивайки от портвайна.
— Бъди разумен, Рейвънуд. Целият град говори за „Мемоарите“. Не може да очакваш лейди Рейвънуд да не е и чула за тях.
— Но мога да очаквам и настоявам да ръководя жена си при подбора на четивата й — рече студено Джулиан.
— Хайде, хайде, поне пред мен няма нужда да се преструваш — настоя Майлс с фамилиарността на стар приятел. — Не си се загрижил чак толкова за литературния й вкус, нали? А те е страх, че рано или късно тя ще срещне и твоето име в „Мемоарите“.
— Връзката ми с Федърстоун не е работа на жена ми.
— Чудесно пожелание, което сигурно споделят всички мъже, сврели се тук тази вечер — увери го Майлс. Но добродушното му изражение изведнъж се помрачи. — Като стана дума за онези, които са тук тази вечер…
— Да? — погледна го Джулиан.
Майлс се изкашля и понижи глас.
— Мисля, че трябва да знаеш — Уейкот е в игралната зала.
Джулиан здраво стисна чашата, но тонът му остана невъзмутим.
— Така ли? Колко интересно. Доколкото знам, това не е предпочитаният от него клуб.
— Така е. Но все пак е член, както ти е известно. И изглежда тази вечер е решил да се възползува от правото си. — Майлс се приведе напред. — Трябва да знаеш, че той предлага облог.
— Така ли?
Майлс отново се изкашля смутено.
— Облог за теб и за смарагдите на Рейвънуд.
Студена ръка стисна гърлото на Джулиан.
— Какъв облог?
— Той се обзалага, че ти няма да дадеш смарагдите на Софи до края на тази година — рече Майлс. — Знаеш за какво намеква. Иска да внуши на всички, че новата ти жена никога няма да заеме мястото на Елизабет в живота ти. Ако Лейди Рейвънуд чуе това, ще бъде напълно съкрушена.
— Тогава трябва да направим всичко възможно никога да не го чуе. Зная, че мога да разчитам на дискретността ти.
— Да, разбира се. Това не е някоя пикантерия като историята с Федърстоун, но не забравяй, че доста хора ще узнаят и няма как да ги накараш да мълчат. Най-добре ще е да се погрижиш в най-скоро време лейди Рейвънуд да се появи с тези бижута в обществото. По този начин… — Майлс млъкна разтревожено, тъй като Джулиан скочи на крака. — Какво си намислил?
— Смятам да погледам как се развиват нещата в игралната зала тази вечер. — Той тръгна към вратата.
— Но ти много рядко играеш. Защо искаш да ходиш там? Чакай! — Майлс скочи след него. — Наистина, Джулиан, мисля, че ще е по-добре да останем тук.
Джулиан не му обърна внимание. Влезе в препълненото помещение и го огледа небрежно, за да открие противника си. Уейкот, който току-що беше спечелил, вдигна очи и видя Джулиан. Той бавно се усмихна и зачака.
Джулиан усети, че всички в помещението затаиха дъх. Знаеше, че Майлс се навърта някъде наоколо, а с крайчеца на окото си забеляза, че Даргейт захлупва картите и предпазливо се надига.
— Добър вечер, Рейвънуд — каза любезно Уейкот, когато Джулиан спря пред него. — Хареса ли ви операта тази вечер? Видях и прекрасната ви съпруга там, макар че не бе лесно да я открия сред тълпата. И, естествено, погледнах за смарагдите на Рейвънуд.
— Жена ми не е суетна — промърмори Джулиан. — А аз също смятам, че изглежда най-добре, когато се облича семпло, в класически стил.
— Така ли смятате наистина? А тя съгласява ли се с вас? Жените обичат бижутата си. Вие би трябвало да го знаете по-добре от всички.
Джулиан понижи глас, но думите му прозвучаха остро.
— Когато става дума за важни неща, жена ми се съобразява с моите желания. Тя се доверява на преценката ми не само по отношение на външността си, а и на познатите си.
— За разлика от първата ви жена, а? — Очите на Уейкот проблеснаха злобно. — Откъде сте толкова сигурен, че новата лейди Рейвънуд ще ви позволи да й заповядвате? Тя изглежда доста интелигентна млада жена, макар и малко наивна. Допускам, че много скоро ще започне да разчита на собствената си преценка както за тоалетите, така и за познатите си. И тогава вашата позиция няма да се различава много от тази в първия ви брак, нали?