Выбрать главу

— Ако някой ден забележа, че вкусовете на Софи се опре делят от някой друг, а не от мен, ще съм принуден да взема мерки, за да се справя със ситуацията.

— И кое ви кара да вярвате, че ще се справите с такава една ситуация? — ухили се мазно Уейкот. — В миналото нямахте този късмет.

— Този път има една съществена разлика — каза спокойно Джулиан.

— И коя е тя?

— Този път зная много добре откъде може да се появи заплаха за жена ми. И няма да се поколебая да я премахна.

В очите на Уейкот се появи студен блясък.

— Трябва ли да го приема като предупреждение?

— Оставям сам да прецените, колкото и неразумно да изглежда това. — Джулиан се поклони подигравателно.

Уейкот сви юмруци и го изгледа вбесен.

— По дяволите, Рейвънуд — изсъска той. — Ако смятате, че имате причина да ме предизвикате, не се бавете.

— Но засега нямам причина, нали? — запита тихо Джулиан.

— Между нас винаги ще стои историята с Елизабет — хвърли му ръкавицата Уейкот. Пръстите му нервно се свиваха и отпускаха.

— Аз не притежавам чак толкова свиреп кодекс на честта — рече Джулиан. — Никога не бих си направил труда да стана в ранни зори, за да убия човек заради Елизабет. Тя не го заслужаваше.

Страните на Уейкот се покриха с червени петна от гняв и безсилие.

— Сега имате нова съпруга. Ще позволите ли пак да ви слагат рога, Рейвънуд?

— Не — каза Джулиан съвсем тихо. — За разлика от Елизабет, Софи е жена, заради която бих могъл да убия човек и ако се наложи, няма да се поколебая да го сторя.

— Ти, копеле! Ти беше този, който не заслужаваше Елизабет. И не се опитвай да ме заплашваш. Всички знаем, че никога няма да се биеш с мен или с някой друг заради жена. Сам го каза, не помниш ли? — Уейкот заплашително пристъпи напред.

— Така ли? — Остро предчувствие прониза Джулиан. Но преди някой от двамата да каже още нещо, Даргейт и Търгуд изникнаха до Джулиан.

— А, ето те, Рейвънуд — заговори успокоително Даргейт. — Търгуд и аз тъкмо те търсехме. Трябва ни още един човек за карето. Ще ни извините ли, Уейкот? — Той се усмихна със своята малко жестока, язвителна усмивка.

Уейкот рязко кимна. Бързо се обърна и напусна стаята. Джулиан наблюдаваше излизането му, обзет от силно разочарование.

— Не ми е ясно защо трябваше да се намесвате — обърна се той към своите приятели. — Рано или късно аз наистина ще трябва да го убия.

Глава 9

Парфюмираното писмо с елегантния виолетов печат а появи върху подноса за чай на Софи на следващата утрин. Тя седна в леглото, прозявайки се, и погледна любопитно неочакваното послание.

— Кога пристигна това, Мери?

— Слугата каза, че някакво момче го е донесло преди малко повече от половин час, милейди. — Мери се суетеше из стая та, дърпайки завесите и приготвяйки за господарката си кокетен памучен халат, избран от Фани и Софи преди няколко дни.

Софи отпи от чая и разчупи печата. Прегледа небрежни написаното и се намръщи, защото в първия момент не схвана смисъла му. Накрая нямаше никакъв подпис, само някакви инициали. Наложи се да прочете писмото втори път, за да разбере значението му.

Уважаема госпожо,

Преди всичко ми позволете да Ви поднеса най-искрените си благопожелания по случай Вашия скорошен брак. Никога не съм имала честта да Ви бъда представена, но съм убедена, че между нас съществува известна близост, дължаща се на факта, че имаме един общ приятел. Убедена съм също, че вие сте чувствителна и тактична жена, защото нашият приятел не е от хората, които биха повторили във втория си брак грешките от първия.

Разчитайки на Вашата дискретност, вярвам, че след като се запознаете със съдържанието на писмото, ще пожелаете да предприемете онези мерки, които ще гарантират възможността подробностите от моята изключително приятна връзка с нашия общ приятел да не станат публично достояние.

Мадам, сега аз съм се заела с трудната задача да осигуря спокойствието на старините си. Не бих желала в напреднала възраст да ми се наложи да разчитам на нечие милосърдие. Опитвам се да постигна целта си чрез публикуването на моите „Мемоари“. Може би сте започната с първата част? В близко бъдеще ще излязат и някои други.

С написването на тези „Мемоари“ аз не желая да унижавам или притеснявам никого, а чисто и просто да си осигуря достатъчно средства за едно неясно бъдеще. Ето защо предлагам на засегнатите възможност да предотвратят появата на техните имена в текста, като по този начин си спестят неприятните клюки. Така и аз ще събера необходимите ми средства, без да се налага да разкривам интимни подробности за минали връзки. Както сама можете да се убедите, предложението, което Ви правя, е изгодно и за двете страни.