И тъй, мадам, на въпроса: Ако до утре, пет часа следобед, ми изпратите сумата от двеста лири, може да сте сигурна, че известен брой очарователни писма, изпратени ми някога от съпруга Ви, няма да се появят в моите „Мемоари“.
За Вас тази сума е просто милостиня, по-малка от цената на една нова рокля. За мен тя означава още една тухла в уютната, обвита в рози, къщичка в Бат, където смятам скоро да се оттегля. С нетърпение очаквам отговора Ви!
Искрено ваша:
Софи препрочете трети път писмото, стиснала го с разтреперани ръце. Гневът, надигнал се в нея, заплашваше да я задуши. Влудяваше я не толкова самият факт, че някога Джулиан е имал връзка с Шарлот Федърстоун. И дори не и заплахата, че подробностите от тази връзка можеха да станат достояние на всички, колкото и унизително да бе това.
Онова, което я накара да обезумее от ярост, бе фактът, че някога Джулиан си бе направил труда да пише любовни писма на една професионална куртизанка, а сега не би си помръднал и пръста поне за един любовен стих на новата си съпруга.
— Мери, прибери халата и ми приготви зеления костюм за езда.
Камериерката я погледна изненадано.
— Решихте да пояздите ли тази сутрин, госпожо?
— Да, точно така.
— Ще се присъедини ли и лорд Рейвънуд към вас? — запита по навик Мери.
— Едва ли. — Софи отметна завивките и скочи от леглото, все още с писмото на Шарлот Федърстоун в ръка. — Ан Силвърторн и Джейн Морланд яздят в парка почти всяка сутрин. Днес ще се отида с тях.
Мери кимна.
— Ще кажа да ви приготвят коня и един лакей да ви придружи.
— Моля те да го сториш, Мери.
Малко по-късно облеченият в ливрея лакей помогна на Софи да се качи на дорестата кобила, а после и той самият яхна понито си. Тя препусна нетърпеливо към парка, оставяйки лакея да се оправя както може.
Не беше трудно да открие Ан и Джейн, които се движеха в тръс по една от главните алеи. Лакеите им ги следваха на дискретно разстояние, говорейки тихо помежду си.
Червените кичури на Ан проблеснаха на утринната светлина и тя радушно се усмихна, когато я забеляза.
— Софи, толкова се радвам, че реши да се присъединиш към нас тази сутрин. Ние току-що дойдохме. Денят е чудесен нали?
— За някои хора може би — каза мрачно Софи. — Но не и за други. Трябва да говоря с вас.
Неизменно сериозното изражение на Джейн буквално по тъмня от загриженост.
— Случило ли се е нещо, Софи?
— Да. Просто не знам как да ви обясня. Това е отвъд всичко, което някога съм допускала. Никога не съм била унижавана така. Ето. Прочетете това. — Софи подаде писмото на Шарлот на Джейн и трите жени забавиха конете си, които тръгнаха успоредно по пътеката.
— О, небеса! — Джейн бе напълно шокирана. Без нито дума тя подаде листа на Ан.
Ан бързо прегледа съдържанието му, после вдигна очи, очевидно напълно споделяйки впечатлението на приятелка та си.
— Значи, тя смята да напечата писмата, които Рейвънуд и е писал?
Софи кимна с гневно присвити устни.
— Така изглежда. Ако не платя двестате лири, разбира се.
— Това е нечувано — възкликна Ан.
— Но можеше да се очаква — каза Джейн малко по-прозаично. — Федърстоун не се бе поколебала да назове някои членове на доброто общество в първата част. Споменаваше дори един от херцозите на кралството, помните ли? След като Рейвънуд някога е имал връзка с нея, логично е да се предположи, че рано или късно и неговият ред ще дойде.
— Как е посмял? — прошепна като че ли на себе си Софи.
Джейн я погледна съчувствено.
— Софи, скъпа, не вярвам да си чак толкова наивна. Повечето светски мъже си имат любовници. Но тя поне не твърди, че Рейвънуд и сега е сред почитателите й. Бъди благодарна и на това.
— Благодарна! — Софи едва можеше да говори.
— Но нали заедно четохме първата част на „Мемоарите“? И ти много добре чу всички онези известни имена, с които Федърстоун е имала връзка по едно или друго време. И повечето от тях са били женени, когато са имали работа с нея.
— Толкова много мъже водят двойствен живот — поклати огорчено глава Софи. — И имат нахалството да поучават жените си как да пазят честта си и да се държат прилично. Чудовищно е.
— И толкова нечестно — добави мрачно Ан. — Още един случай, който потвърждава убеждението ми, че бракът няма какво да предложи на една интелигентна жена.
— Но защо му е трябвало да пише любовни писма на Федърстоун? — запита измъчено Софи.