— След като е изразявал чувствата си в писмена форма, цялата история трябва да се е случила много отдавна. Само един твърде млад човек би направил подобна грешка — забеляза Джейн.
„А, да — помисли си Софи. — Един млад мъж.“ Един млад мъж, който все още е бил способен да изпитва силни, романтични чувства. Но изглежда всякакви подобни сантименти отдавна бяха прегорели у Джулиан. Чувствата, за които тя копнееше да чуе от него, още преди години бяха пропилени по жени като Шарлот Федърстоун и Елизабет. И като че ли нищо не бе останало за Софи. Абсолютно нищо.
В този миг тя мразеше Елизабет и Шарлот с цялата си душа.
— Чудя се защо Федърстоун не е изпратила бележката си на Рейвънуд — замисли се Ан.
Джейн се усмихна накриво.
— Вероятно защото много добре знае, че Рейвънуд ще я прати по дяволите. Съпругът на Софи няма вид на човек, който би се поддал на изнудване, не мислите ли?
— Не го познавам достатъчно добре — призна Ан. — Но едва ли ще си направи труда да изпраща двеста лири на тази Федърстоун. Дори не и за да спести на Софи унижението от публикуването на тези ужасни писма.
— И тъй — заключи Джейн, — след като Федърстоун знае, че няма особени шансове да получи парите от Рейвънуд е решила да се опита да изнуди Софи.
— Няма да позволя на тази жена да ме изнудва! — Думи те й прозвучаха като клетва и тя така стегна юздите, че кобилата подскочи сепнато.
— Но какво друго можеш да направиш? — попита тихо Ан. — Едва ли ще позволиш писмата да бъдат отпечатани. Помисли само за приказките, които ще тръгнат.
— Няма да е чак толкова страшно — опита се да ги успокои Джейн. — Всички ще знаят, че това се е случило много преди Рейвънуд да се ожени за Софи.
— Давността на аферата едва ли ще е от значение — рече мрачно Софи. — Ще има приказки и всички го знаем много добре. И това, което хората ще коментират, няма да бъдат дрънканиците на Федърстоун, а писмата, написани от самия Джулиан. Всички ще обсъждат тези проклети любовни бележчици. Ще ги цитират по баловете и в операта, без съмнение. Целият град ще се чуди дали е писал и на мен подобни писма и дали при това не е плагиатствал сам себе си. Няма да го понеса, казвам ви.
— Софи е права — съгласи се Ан. — И тя е още по-уязвима, защото е омъжена съвсем отскоро. Хората все още не са я опознали. А това ще направи клюките още по-противни.
Нямаше как да отрекат тази проста истина. И трите жени замълчаха, докато конете им крачеха по алеята. Мозъкът на Софи бушуваше. Трудно й бе да разсъждава разумно. Всеки път, когато се опиташе да подреди мислите си, се сещаше за любовните писма, които Джулиан бе писал на някаква друга жена.
— Вие знаете, разбира се, какво би станало в обратния случай — каза тя изведнъж.
Джейн се намръщи, а Ан погледна Софи, обзета от внезапно предчувствие.
— Не се измъчвай, мила — опита се да я успокои Джейн — Покажи писмото на Рейвънуд и го остави да се оправя.
— Но ти сама каза, че той ще се оправи с нея, като я прати по дяволите. И писмата все пак ще бъдат отпечатани.
— А това е най-лошото — потвърди Ан. — Не виждам никакво решение.
Софи се поколеба за момент, а после каза тихо:
— Мислим така, защото сме жени и сме свикнали да бъдем безсилни. Но има решение, ако погледнем на въпроса по начина, както би го видял един мъж.
Джейн я погледна тревожно.
— За какво говориш, Софи?
— Това — обяви Софи с някаква неочаквана решителност — е несъмнено въпрос на чест.
Джейн и Ан се спогледаха, после неспокойно се извърнаха към нея.
— Съгласна съм — изрече бавно Ан. — Но положението си остава същото.
— Ако един мъж получи писмо, с което се опитват да го изнудват заради някаква минала връзка на жена му, той не би се поколебал да извика на дуел изнудвача — каза Софи.
— Да го извика на дуел! — Джейн беше смаяна. — Но, Софи, това съвсем не е същата ситуация!
— Не е ли?
— Не, не е — каза бързо Джейн. — Софи, това засяга теб и една друга жена. Няма как да предприемеш подобна стъпка.
— И защо не? — поиска да узнае Софи. — Дядо ми ме научи да стрелям, а и зная откъде мога да си намеря пистолети за случая.
— Откъде ще вземеш пистолетите? — запита тревожно Джейн.
— Чифт пистолети са окачени на стената в библиотеката на Джулиан.
— Велики Боже! — простена Джейн.
Ан остро си пое дъх, лицето й изразяваше категорична решителност.
— Тя е права, Джейн. Защо да не извика на дуел Шарлот Федърстоун? Със сигурност това е въпрос на чест. Ясно е, че в обратния случай, ако връзката бе на Софи, Рейвънуд с положителност щеше да пролее кръв.