— Ще ми трябват секунданти. — Планът постепенно започна да се оформя в главата на Софи.
— Аз ще бъда едната — заяви предано Ан. — По една случайност знам как се зарежда пистолет. А Джейн ще е другият доброволец, нали?
От устните на Джейн се изтръгна някакво отчаяно проклятие.
— Това е лудост. Няма да го направиш, Софи!
— Защо не?
— Ами, защото първо ще трябва да накараш Федърстоун да се съгласи на дуел. А това е твърде малко вероятно.
— Не съм чак толкова сигурна, че ще откаже. Тя е необикновена жена, истинска авантюристка. Вече всички се убедихме. И не би стигнала до сегашното си положение, ако бе и страхлива.
— Но защо ще рискува живота си на дуел? — запита Джейн.
— Ако е почтена жена, ще го направи.
— Но точно там е работата! Тя не е почтена жена, Софи! — възкликна Джейн. — Тя е жена от демимонда, куртизанка професионална проститутка!
— Това не значи, че няма чест — каза Софи. — Нещо и „Мемоарите“ й ме навежда на мисълта, че тя има свой собствен кодекс и държи на него.
— Почтените хора не се занимават с изнудване — изтъкна Джейн.
— Вероятно. — Софи замълча за момент. — Но може и да го правят при определени обстоятелства, Федърстоун без съмнение смята, че мъжете, които някога са я използвали, й дължат пенсия на старини. И тя просто се опитва да си я събере.
— Ако се вярва на приказките, тя държи на думата си да не споменава имената на онези, които са й платили — продължи услужливо Ан. — А това също предполага известна почтеност.
— Само не се опитвайте да я оправдавате! — Джейн изглеждаше смаяна.
— Не ме интересува какво мисли тя за другите, но аз няма да позволя любовните писма на Джулиан да бъдат отпечатани.
— Тогава й изпрати двеста лири — настоя Джейн. — Ако тя е чак толкова почтена, няма да ги отпечата.
— Това няма да е правилно.
— Да плащаш на изнудвач е проява на страх и самоунижение — рече Софи. — Както виждате, нямам никакъв друг избор, освен да я извикам на дуел. Точно както би постъпим един мъж при подобни обстоятелства.
— Всемилостиви боже — прошепна безпомощно Джейн. — Вашата логика ми е напълно непонятна. Дори не си представям, че подобно нещо може да се случи.
— Ще ми помогнете ли и двете? — запита Софи приятелките си.
— Разчитай на мен — каза Ан. — И на Джейн също. На нея просто й трябва време, за да свикне със ситуацията.
— Велики боже! — възкликна отново Джейн.
— Отлично. Първото нещо, което трябва да предприемем, е да разберем дали Федърстоун ще се съгласи да се срещне с мен на полето на честта. Ще й пиша още днес.
— Като твой секундант аз ще се погрижа писмото да бъде предадено.
Джейн я погледна ужасена.
— Да не си полудяла? Ти не може току-така да посетиш жена като Федърстоун. Ще те видят. И за теб това ще означава пълен провал в обществото. Ще бъдеш принудена да се върнеш в имението на втория си баща в провинцията. Това ли искаш?
Ан пребледня и за миг в очите й трепна страх.
— Не, със сигурност не искам това.
Софи се разтревожи от опасността, на която излагаше приятелката си, и се намръщи угрижено.
— Ан, не желая да поемаш никакви рискове заради мен.
Ан тръсна глава, бузите й възвърнаха нормалния си цвят, и очите й проблеснаха.
— Всичко е наред. Знам как да уредим тази работа. Ще изпратя едно момче да вземе твоята бележка до Федърстоун и да ми я донесе. После ще се промъкна преоблечена у Федърстоун и ще чакам за отговор. Не се тревожи, никой няма да ме разпознае. Ако се маскирам добре, изглеждам точно като млад мъж. Правила съм го и преди и беше много забавно.
— Да — рече замислено Софи. — Това ще свърши работа.
Джейн тревожно местеше поглед от Ан към Софи и обратно.
— Това е лудост.
— Това е единственият достоен изход — рече мрачно Софи. — Да се надяваме, че Федърстоун ще приеме предизвикателството.
— Аз лично ще се моля да откаже — изохка Джейн.
Когато половин час по-късно Софи се прибра от езда, й казаха, че Джулиан желае да я види в библиотеката. Първият й импулс бе да помоли да му предадат, че не се чувства добре. Не бе сигурна, че се е овладяла достатъчно, за да се срещне със съпруга си. А и писмото-предизвикателство към Шарлот Федърстоун чакаше да бъде написано.
Но да избегне срещата с Джулиан щеше да е проява на страх, а този ден, повече от всякога, Софи бе решила да не бъде страхлива. Трябваше да се мобилизира за онова, което предстоеше.
— Благодаря, Гупи — каза тя на иконома. — Веднага ще отида при него. — Завъртя се на токовете си и смело тръгна към библиотеката.
Джулиан вдигна глава от счетоводната книга, когато влетя в стаята. Учтиво се надигна от мястото си.