— Изглежда успях да те разочаровам като съпруг не само в леглото, но и извън него.
Тя сепнато вдигна глава, очите й се разшириха.
— О, не, милорд, никога не съм мислила, че сте ме разочаровал в леглото. Искам да кажа, случилото се онази нощ бе напълно поносимо, дори приятно в някои отношения. Не бива да си мислите нещо друго.
Джулиан обгърна брадичката й с пръсти и задържа погледа й.
— Ще ми се да ме считаш за малко повече от поносим в леглото, Софи.
Тя внезапно осъзна, че той иска отново да я люби. Затова бе дошъл. Сърцето й подскочи. Още веднъж щеше да го усети до себе си, да изпита зашеметяващото чувство на тази прекрасна близост.
— О, Джулиан! — Софи заглуши един стон и се хвърли в обятията му. — Толкова бих искала да останеш поне малко при мен тази нощ.
Ръцете му мигновено я поеха, но в гласа му все още се усещаше изненада и смях, когато промълви в косите й:
— Ако винаги, когато си ми сърдита, ме приемаш по този начин, ще се старая да те ядосвам по-често.
— Не ме дразни тази нощ, Джулиан. Само ме прегърни както миналия път — прошепна тя, притисната до гърдите му.
— Желанията ти са закон за мен, скъпа. — Той нежно свали халата от раменете й, обсипвайки шията й с целувки. — Този път ще се опитам да не те разочаровам.
Софи притвори очи, докато той бавно я събличаше. Искаше да се наслади на всеки миг от тази нощ, която за тях можеше да се окаже последна. Искаше да изпита всичко докрай, макар и миналия път самият акт да не й бе доставил голямо удоволствие. Онова, от което имаше нужда, бе невероятното чувство на близост, което го съпровождаше. Тази близост може би щеше да е последното, което ще получи от Джулиан.
— Софи, толкова си прекрасна, толкова нежна — шепнеше той, докато дрехите падаха една след друга в краката й. Очите му жадно поглъщаха голото й тяло, ръцете му ги следваха.
Софи потръпна и политна към него, когато дланите му обгърнаха гърдите й. Пръстите му замилваха зърната им, Предизвиквайки незабавна реакция. Когато нежните розови връхчета се втвърдиха, Джулиан въздъхна с дълбоко удовлетворение.
Ръцете му проследиха извивката на бедрата и залюляха ханша й.
Софи се вкопчи в раменете му, изцяло погълната от невероятното усещане за сила, което се излъчваше от тялото му.
— Докосни ме, миличка — гласът на Джулиан бе станал съвсем дрезгав. — Мушни ръцете си под халата и ме докосни.
Тя не можа да устои. Дланите й се плъзнаха под копринения плат и се спряха върху гърдите му.
— Толкова си силен — прошепна тя смаяно.
— Ти ме караш да се чувствам такъв — рече Джулиан очарован. — И ти притежаваш властта да ме направиш съвсем слаб. — Обгърна талията й и я вдигна, тъй че не трябваше да гледа надолу към него.
Ръцете й се опряха на раменете му и й се стори, че с изгубва напълно в смарагдовия блясък на очите му.
Халатът му се разтвори и той бавно я пусна по дължина на тялото си, докато най-сетне тя стъпи на пода. Интимното докосване предизвика вълнуваща тръпка по цялото й тяло а я накара да се притисне към него. Притвори очи отново и усети, че той я вдигна на ръце.
Отнесе я до леглото и я отпусна върху него. Само след миг бедрата им се преплетоха. Джулиан я замилва нежно, пръстите му изследваха с безкрайно внимание всяка извивка и всяка вдлъбнатинка по тялото й.
Той й говореше непрекъснато — настойчиви, умолителни, чувствени думи, които я потопиха в някаква огнена омая Софи се вкопчваше във всяко обещание, във всяка нежна команда, във всяко вълнуващо описание на всичко онова което Джулиан искаше да прави с нея.
— Ще затрепериш в ръцете ми, скъпа. Ще те накарам да ме искаш толкова много, че просто ще ме молиш да те взема. Ще ми кажеш кога ти е най-хубаво и само така и моето удоволствие ще бъде пълно. Искам да те направя щастлива тази нощ, Софи.
Устните му жадно погълнаха нейните. Тя трепетно реагира, изпълнена с копнеж да приеме колкото се може повече ос огъня и страстта му. „Дали някога отново ще имам такава възможност?“ — мислеше си тя отчаяно. Или щеше да лежи мъртва и студена на Лейтънфийлд при изгрев слънце. Езикът й посрещна неговия, приемайки мъжкото предизвикателство. Тази нощ за нея Джулиан означаваше животът и тя инстинктивно се вкопчи в него.
Когато най-сетне ръката му се плъзна между бедрата й, тя тихо извика и се притисна към пръстите му.
Удоволствието от реакцията й го прониза, но този път той очевидно се владееше напълно.
— Полека, мъничката ми. Остави се на мен. Точно така исках да бъде, напълно да се отвориш за мен. Сладка, влажна и нетърпелива. Довери ми се, скъпа. Този път ще бъде много хубаво.