Думите му я обгръщаха отвсякъде, понасяйки я на вълната на някакво невероятно желание, което не познаваше граници. Джулиан продължаваше да я гали, водейки я към нещо велико и непознато, което запълни изцяло чувствения й хоризонт.
Когато езикът му докосна връхчетата на гърдите й, на Софи й се стори, че ще се пръсне на хиляди частици. Тя притисна главата му.
— Джулиан, почакай, моля те. Не бива… — Пръстите й се заровиха в тъмната му коса и тя отново извика. Джулиан залюля ханша й в големите си ръце и не й позволи да го отмести.
— Джулиан, не, не искам… О, да, моля те… да! — Разтърси я дълбока конвулсия, последвана от изумително чувство на лекота и блаженство. В този миг тя забрави всичко — предстоящия дуел, страховете си и колко странно бе, че се любят по този начин — всичко, с изключение на мъжа, който я докосваше толкова интимно.
— Да, мила — промълви с тъмно задоволство Джулиан и бързо я покри с тялото си. Ръцете му потънаха в косите й, езикът му разтвори устните й.
Все още я разтърсваха тръпките на нейното собствено освобождаване, когато той потъна дълбоко в нея и сам достигна до върха.
Невярващо, тялото й още веднъж нежно се обви около него и тя възторжено промълви думите, които толкова дълго бе таила в сърцето си.
— Обичам те, Джулиан. Обичам те.
Глава 10
Джулиан се отпусна тежко върху стройното нежно тяло на съпругата си, щастлив, както не се бе усещал от години. Знаеше, че скоро ще трябва да стане, дори и само за да изгаси свещите. Но единственото, което искаше в момента, бе да лежи неподвижно, погълнат от несравнимата наслада, при никнала цялото му тяло.
Въздухът все още бе наситен с ухание на любов и чувственост, изпълваш го с първично задоволство, както и ехото от думите на Софи — Обичам те, Джулиан.
„Тя едва ли съзнаваше напълно какво говори“ — напомни си той. Като жена едва сега откриваше своята чувственост и естествено бе благодарна на мъжа, накарал я да познае удоволствието на сексуалното освобождаване. Едва ли можеше да разчита напълно на думи, произнесени при такива обстоятелства, но част от него действително триумфираше.
Още първия път, когато я целуна, усети, че тя откликва на ласките му, но дори и не можеше да мечтае, че реакцията й ще го развълнува толкова дълбоко. Чувствуваше се като всемогъщ завоевател, който току-що е пожънал плодовете на победата си. Но не по-малко силно бе и желанието да защити своето скъпоценно завоевание. Софи най-сетне му се бе отдала напълно и той бе длъжен да се грижи за нея.
В мига, когато тази мисъл стигна до съзнанието му, Софи се раздвижи под него и с усилие надигна клепките си. Джулиан прехвърли тежестта върху лактите си и се гмурна в замаяния й възхитен поглед.
— Джулиан?
Той притисна устни към нейните, опитвайки се да я успокои без думи.
— Точно така трябва да бъде между един мъж и една жена. И винаги ще бъде така оттук нататък. Хубаво ли ти беше, мъничката ми?
Тя се усмихна тъжно и обви ръце около врата му.
— Знаеш много добре, че да.
— Зная, но искам и ти да ми го кажеш.
— Ти ми достави голямо удоволствие — прошепна тя. Радостта изведнъж угасна в очите й. — Бе съвсем различно от всичко, което съм знаела досега.
Той целуна връхчето на носа й, бузата и ъгълчето на устните.
— Тогава най-сетне всичко между нас е наред. Ти също ми достави огромно удоволствие.
— Истината ли казваш? — Тя съсредоточено изучаваше лицето му.
— Истина е. — „Нищо в живота ми не е било по-вярно и по-сигурно“ — помисли си той.
— Радвам се. Опитай се да го запомниш и занапред, независимо какво може да се случи, нали, Джулиан?
Неочакваната тревога в думите й предизвика у него някакво смътно безпокойство. Но той съзнателно го потисна и се усмихна.
— Твърде малко вероятно е да го забравя.
— Бих искала да ти вярвам. — Тя също се усмихна, макар и тъжно.
Джулиан леко се намръщи, тъй като не разбираше откъде идва тази й потиснатост. Имаше нещо различно у нея тази нощ. Никога не я бе виждал такава и това го разтревожи.
— Какво те безпокои, Софи? Да не се боиш, че следващият път, когато направиш нещо, което да ме ядоса, аз веднага ще забравя колко хубаво ни е било в леглото? Или не ти харесва, че мога да те накарам да ме искаш, дори и когато си ми сърдита?
— Не знам — рече тя бавно. — Тази история с прелъстяването е доста странна, нали?
Фактът, че тя гледа на случилото се помежду им просто като на прелъстяване, го смути. За първи път си даде сметка, че не му е приятно Софи да използува тази дума за онова, което той правеше с нея в леглото. Случилото се с по-малката й сестра е било прелъстяване. Той не искаше Софи също да поставя себе си в тази категория.