— Не мисли за това като за прелъстяване — настоя той меко. — Ние просто се любихме, ти и аз.
— Така ли? — Очите й изведнъж проблеснаха силно. — Обичаш ли ме, Джулиан?
Надигащата се у него тревога изведнъж се превърна в гняв, когато усети накъде бие тя. Какъв глупак беше. Жените наистина са невероятни в тия неща. Нима тя допускаше, че само защото бе откликнала на ласките му и защото му бе казала, че го обича, ще може вече да го върти на малкия си пръст? Джулиан усети познатият капан да се стяга около него и инстинктивно се приготви за съпротива.
Не знаеше какво точно трябва да каже сега, когато лежеше върху нея и умът му биеше тревога. В този момент Софи се усмихна с нейната странна, тъжна усмивка и докосна с пръст устните му.
— Не — каза тя, — няма нужда да казваш нищо. Всичко е наред. Разбирам.
— Какво разбираш? Софи, слушай…
— Мисля, че ще е най-добре повече да не обсъждаме този въпрос. Казах го просто ей така, без да се замисля. — Главата й неспокойно се мяташе върху възглавницата. — Сигурно вече е много късно.
Той простена, но прие с облекчение смяната на темата.
— Да, много е късно. — Неохотно се отдели от нея, ръцете му собственически проследиха всяка извивка на тялото й.
— Джулиан?
— Какво има, Софи?
— Няма ли да се върнеш в стаята си?
Това го сепна.
— Нямах такова намерение — отвърна грубо.
— Бих предпочела да го направиш — рече тя много тихо.
— И защо? — Той раздразнено се изправи на лактите си. Смяташе за съвсем естествено да прекара нощта в леглото й.
— Така направи миналия път.
Само защото знаеше, че ако бе останал през цялата онази първа нощ, нямаше да устои и щеше да я люби втори път, и нея щеше да я боли, а той не искаше тя да го смята за разгонен пръч. Просто бе искал да прояви известна деликатност към преживяванията от онази първа нощ.
— Това не означава, че смятам да се връщам в стаята си всеки път, когато се любим.
— О! — На светлината на свещите Софи изглеждаше някак странно объркана. — Бих искала да остана сама тази нощ, Джулиан. Моля те.
— А, струва ми се, че започвам да разбирам. — Той ядосано отхвърли завивките. — Настояваш да останеш сама, защото не ти хареса, че не отговорих на въпроса ти преди малко. Не ти позволих да ме манипулираш чрез безконечни уверения във вечна любов, и ти реши да ме накажеш по своя женски начин.
— Не, Джулиан, не е така.
Той не обърна внимание на молбата в гласа й. Грабна халата си и с едри крачки тръгна към междинната врата. Там се спря и намръщено се извърна.
— И докато лежиш сама в леглото си, наслаждавайки се на твоето усамотение, мисли за удоволствието, което бихме могли да си дарим един на друг. Няма закон, който да забранява на мъжа и жената да го правят повече от веднъж на нощ, скъпа.
Затръшна вратата зад себе си, без дори да се опитва да прикрие гнева и безсилието си. По дяволите тая хлапачка! Как изобщо си позволяваше да му се налага? Откъде идваше увереността й? Та той бе имал работа с далеч по-обиграни жени, за чиито талант да манипулират мъжете Софи никога не би могла да мечтае. Жалките й опити да го владее чрез секс бяха направо смешни. И ако само не беше толкова бесен, той наистина щеше да се разсмее.
По отношение на тези неща Софи бе малко неопитно момиченце въпреки своите двадесет и три години. Но дори и на петдесет нямаше да притежава и половината от опита в манипулирането на мъжете, който бе имала Елизабет, още когато е завършила училище.
Джулиан метна халата върху едно кресло и се хвърли в леглото си. С ръце скръстени под главата той мрачно се взираше в тъмния таван, надявайки се, че Софи вече съжалява за прибързаните си действия. Ако се канеше да го накаже и да го принуди да й се подчини чрез такива елементарни ходове, жестоко грешеше. Той вече притежаваше опита от далеч по-рафинирани и сложни сблъсъци.
Но Софи не беше Елизабет и никога нямаше да бъде. И имаше причина да се страхува от прелъстяване. Подозираше също, че дълбоко в душата си неговата нова жена е романтичка.
Джулиан изпъшка и разтърка очи, когато най-сетне гневът му започна да утихва. Все пак не биваше да я упреква за съмненията, които я изпълваха. Вярно бе, че тя се опита чрез ласките си да изтръгне от него любовни клетви, но също така бе вярно, че имаше сериозна причина да се бои от страст, която не е любов.
При нейния ограничен опит единствената алтернатива на любовта вероятно бе жестокото и безсърдечно прелъстяване, от което бе забременяла сестра й. Софи, естествено, се нуждаеше от известна увереност, че няма да бъде изложена на същата опасност. Искаше да знае, че е обичана, за да не я застигне същата съдба като сестра й.