Когато Софи стъпи на земята, краката й буквално изчезнаха в мъглата. Тя погледна към Ан, която все още се занимаваше с конете. Мъжката й дегизировка бе невероятно сполучлива. Ако не знаеше коя е, Софи със сигурност би взета червенокосата фигура с изцапаното лице за някой млад мъж.
— Софи, сигурна ли си, че искаш да доведеш докрай всичко това? — запита неспокойно Ан, като се приближи към нея.
Софи се извърна към кабриолета, спрян няколко ярда по-нататък. Облечената в черно фигура с воал все още не бе слязла от него. Шарлот Федърстоун изглежда беше сама.
— Нямам друг избор, Ан.
— Чудя се къде е Джейн. Тя каза, че след като си решила да се правиш на глупачка, се чувствува задължена да присъства.
— Може би е променила намеренията си.
Ан поклати глава.
— Не е в неин стил.
— Е — рече Софи, изпъвайки рамене, — най-добре ще е да започваме. Скоро ще съмне. Доколкото знам, тези неща винаги стават на зазоряване. — Тя тръгна към обвития в мъгла кабриолет.
При приближаването на Софи самотната фигура се раздвижи. Шарлот Федърстоун, облечена в красив черен костюм за езда, слезе. Въпреки че куртизанката бе с воал, Софи забеляза, че косата й е грижливо фризирана за случая и че Шарлот носи чифт ослепителни перлени обици. Елегантният й вид накара Софи да се почувствува съвсем невзрачна. Очевидно великата Федърстоун знаеше за добрия стил всичко, което бе възможно да се знае. Тя се бе облякла съвършено дори за един дуел на зазоряване.
Ан се приближи, за да спъне конете на кабриолета.
— Знаете ли, мадам — рече Шарлот, като повдигна воала си и хладно се усмихна. — Не вярвам, че някой мъж си заслужава труда да станеш толкова рано.
— Тогава защо го направихте? — отвърна Софи, усетила предизвикателството.
— И аз не знам — призна Шарлот. — Но в никой случай не е заради графа на Рейвънуд, колкото й очарователен да бе някога. Може би защото всичко е съвсем ново за мен.
— Давам си сметка, че при вашата твърде авантюристична кариера малко неща биха ви се сторили нови.
Шарлот погледна твърдо Софи в очите. Гласът й изгуби подигравателната си нотка и стана сериозен.
— Уверявам ви, че това, една графиня да ме сметне за достоен противник, действително е рядко събитие. Дори уникално. Вие естествено знаете, че никоя жена с вашето обществено положение никога не би говорила с мен, камо ли да ми окаже подобна чест.
Софи леко сведе глава, изучавайки съперницата си.
— Можете да ми вярвате, че изпитвам голямо уважение към вас, госпожице Федърстоун. Четох „Мемоарите“ ви и мога да си представя какво ви е струвало да се издигнете до сегашното си положение.
— Наистина ли можете? — промълви Шарлот. — Изглежда имате твърде богато въображение.
Софи се изчерви, смутена за миг от мисълта колко наивна вероятно изглежда в очите на тази обиграна светска жена.
— Простете — извини се тя тихо. — Всъщност едва ли мога да разбера какво сте преживяла. Но ме респектира фактът, че сте си проправила път в живота, и то по ваш собствен избор.
— Разбирам. И защото изпитвате такова безгранично уважение към мен, предложихте да забиете тази сутрин един куршум в сърцето ми.
Софи сви устни.
— Разбирам защо сте решила да напишете „Мемоарите“. Разбирам дори защо предлагате на бившите си любовници възможността да се откупят. Но избирайки моя съпруг за поредната си жертва, вие отидохте твърде далеч. Няма да допусна тези любовни писма да бъдат отпечатани и целия свят да ги види и да се подиграва с тях.
— Би било далеч по-просто да ми платите, мадам, и да си спестите всички тези неприятности.
— Не мога да го направя. Да плащаш на изнудвачи е унизително и недостойно. И аз няма да се принизя до такава степен. Ще уредим нещата тук тази сутрин, за да сложим край на тази история.
— Така ли? И какво ви кара да мислите, че ако аз имам късмета да оцелея, въпреки всичко няма да отпечатам писмата?
— Това, че приехте предизвикателството ми. И че се съгласихте да уредим нашия спор с пистолети.
— И смятате, че ще спазя уговорката? Че това ще бъде краят на историята, независимо от изхода на дуела?
— Нямаше да си направите труда да дойдете тук тази сутрин, ако не искахте да приключим с тази история.
Шарлот сведе глава.
— Права сте. Точно това е заложено в оня проклет мъжки кодекс, нали? Ще уредим всичко тук с пистолетите.