— Да. И това ще бъде краят.
Шарлот удивено поклати глава.
— Бедният Рейвънуд. Съмнявам се, че изобщо има някаква представа с каква жена се е сдобил. Сигурно ще му подействате като истински шок след Елизабет.
— Не сме тук, за да обсъждаме съпруга ми или неговата бивша жена — рече нервно Софи. Утринният въздух бе хладен, но тя изведнъж усети, че се поти. Нервите й бяха опънати до скъсване. Искаше най-сетне да свършат с всичко.
— Не, ние сме тук, защото вашето чувство за чест изисква удовлетворение и защото си мислите, че споделям виждането ви по въпроса. Интересно предложение. А осъзнавате ли, че разбирането за чест, към което се присъединяваме тази сутрин, е именно мъжкото разбиране?
— Изглежда няма някакво друго разбиране за чест, което да внушава същото уважение.
Очите на Шарлот пламнаха.
— Разбирам — каза тя меко. — И ако не друго, вие поне ще имате уважението на Рейвънуд, нали така, мадам?
— Достатъчно обсъждахме този въпрос.
— Уважението е нещо добро и хубаво, мадам — продължи замислено Шарлот. — Но бих ви посъветвала да не си губите времето, за да накарате Рейвънуд да ви обича. Всички знаят, че след онова, което той преживя с Елизабет, едва ли някога отново ще рискува да се влюби. И за всеки случай ще си позволя да ви предупредя, че както честта на никой мъж не заслужава ставането в такъв ранен час, така и любовта на никой мъж не си струва големия риск, който поемате.
— Тук не става дума нито за любовта, нито за честта на никой мъж — заяви хладно Софи.
— Не, съвсем ясно ми е. Онова, за което става дума, са нашата чест и вашата любов. — Шарлот леко се усмихна — Признавам, че това не са неща без значение. И може би си струват малко кръв.
— Да започваме ли тогава? — Страхът прониза Софи, когато се обърна към Ан, стояща недалеч със сандъчето с пистолетите. — Ние сме готови. Няма смисъл да се бавим повече.
Ан местеше очи от Софи към Шарлот.
— Направих известни проучвания по въпроса за уреждането на такъв род спорове. Има няколко неща, които трябва да изпълним, преди да заредя пистолетите. Първо, мой дълг е да ви кажа, че съществува и друг достоен начин да се справите с предизвикателството. Моля и двете да го обмислите.
Софи се намръщи.
— Какъв друг начин?
— Предизвикателството произлиза от вас, лейди Рейвънуд. И ако все пак госпожица Федърстоун се съгласи да се извини за действията, породили това предизвикателство, нещата могат да се уредят без нито един изстрел.
Софи премигна.
— И цялата тази история ще приключи само с едно извинение?
— Подчертавам, това е почтена алтернатива и за двете ви. — Ан погледна към Шарлот Федърстоун.
— Прекрасно — промълви Шарлот. — Само си помислете, че можем да се отървем, без да си цапаме дрехите с кръв. Но не съм толкова сигурна, че съм длъжна да се извиня.
— Зависи от вас, разбира се — изрече Софи сковано.
— Всъщност е прекалено рано за такъв жесток спорт, не мислите ли? А аз по принцип винаги избирам по-разумния изход, стига да има такъв. — Шарлот бавно се усмихна на Софи. — Убедена ли сте, че честта ви ще бъде удовлетворена, ако просто ви се извиня?
— Ще трябва да обещаете, че няма да напечатате любовните писма — напомни й бързо Софи.
Преди Шарлот да успее да отговори, в мъглата се разнесе конски тропот.
— Сигурно е Джейн — произнесе облекчено Ан. — Знаех, че ще дойде. Трябва да я изчакаме. Тя е един от секундантите.
Софи вдигна поглед точно в момента, когато един голям сив жребец се материализира от надвисналата над дървета и мъгла. Конят се приближаваше към тях в пълен галоп, подобен на видение, носещо се над покрилите земята изпарения „Един призрачен кон — помисли си за миг Софи, — язден от самия дявол.“
— Джулиан — прошепна тя.
— Кой знае защо, това не ме изненадва — забеляза Шарлот. — Нашата малка драма става все по-забавна.
— Но какво прави той на коня на Джейн! — ядоса се Ан.
Сивият жребец рязко спря пред трите жени. Блестящи и очи на Джулиан се спряха първо на Софи, после на Шарлот и Ан. Видя сандъчето с пистолетите в ръцете й.
— Какво, по дяволите, става тук?
Софи едва устоя на внезапното и силно желание да избяга.
— Не се намесвайте в неща, които не ви засягат, милорд.
Джулиан я погледна тъй, сякаш си бе загубила ума. Скочи от коня и хвърли юздите на Ан, която ги пое механично със свободната си ръка.
— Не ме засяга ли, мадам? Как изобщо можахте да го кажете? — Лицето му бе застинало от гняв. — Вие сте моя жена. Какво става тук, мътните да го вземат?
— Нима не е ясно, Рейвънуд? — От трите жени единствено Шарлот не изглеждаше ни най-малко уплашена. В хубавите й очи просветваше весело, цинично пламъче. — Вашата съпруга ме извика на дуел на честта. — Тя кимна към сандъчето с пистолетите. — Както виждате, току-що се канехме да уредим нещата по традиционния достоен мъжки начин.