— Не вярвам нито дума от това! — Джулиан смаяно се втренчи в Софи. — Ти си предизвикала Шарлот? Извикала си я на дуел?
Софи само кимна, все още неспособна да говори.
— Но защо, за бога?
Шарлот се усмихна ядосано.
— Със сигурност можеш да си отговориш и на този въпрос, Рейвънуд.
Джулиан пристъпи към нея.
— Проклятие! Ти си й изпратила някое от твоите гадни изнудвачески писъмца, нали?
— Аз не гледам на тях като на изнудване — каза спокойно Шарлот. — За мен това е обикновена сделка. Жена ви обаче прие моето малко предложение по доста различен начин. Тя реши, че ще бъде непочтено да ми плати, видите ли. Но не би понесла и да види името ви в „Мемоарите“ ми. Тъй че тя прибягна до единствената възможна алтернатива за една почтена дама. Дуел с пистолети на зазоряване.
— Пистолети на зазоряване — повтори Джулиан, сякаш все още не вярваше на очите си. Той направи още една стъпка към Шарлот.
— Махай се оттук. Веднага. Върни се в града и не казвай на никого. Ако чуя и една дума отнякъде за днешната случка, ще се погрижа никога да не получиш своята къщичка в Бат, за която толкова обичаш да приказваш. Както и да бъде отменен наемният ти договор за къщата в града. Ще упражня такъв натиск върху кредиторите ти, че ще са принудени да те прогонят от Лондон. Разбра ли ме, Шарлот?
— Отиваш твърде далеч, Джулиан! — прекъсна го ядосано Софи.
Шарлот вирна глава, но подигравателният израз изчезна от лицето й. Не изглеждаше изплашена, а само някак примирена.
— Разбирам те, Рейвънуд. Ти винаги си се изразявал съвсем ясно.
— Само една дума, Шарлот, и ще намеря начин да съсипя всичко, което си постигнала. Кълна ти се. Знаеш, че мога да го направя.
— Не е нужно да ме заплашваш, Рейвънуд. Нямам никакво намерение да раздрънквам случилото се. — Тя се извърна към Софи. — Това бе личен въпрос на чест между жена ви и мен. И не засяга никой друг.
— Напълно съм съгласна — каза твърдо Софи.
— Бих искала да знаете, мадам — рече меко Шарлот, — че от моя гледна точка нещата са уредени, въпреки че не използвахме пистолети. Няма причина да се боите за онова, което ще се появи в „Мемоарите“ ми.
Софи си отдъхна.
— Благодаря ви.
Шарлот й се усмихна и грациозно се поклони.
— Не, мадам, аз съм тази, която трябва да благодари. За мен бе изключително забавно. Моят свят е пълен с мъже от вашата класа, които твърде много говорят за чест. Но разбиранията им по въпроса са твърде ограничени. Същите теми мъже никога не си дават труда да се държат почтено с жените или с онези, които са по-слаби от тях. Извънредно приятно е най-сетне да срещнеш някого, който разбира значението на тази дума. И не съм изненадана да открия, че този забележително интелигентен човек е именно жена. Сбогом.
— Довиждане. — Софи отвърна на лекия поклон не по малко грациозно.
Шарлот бързо тръгна към малкия кабриолет, хвана поводите и даде знак на конете. Само след миг кабриолетът изчезна в мъглата.
Джулиан проследи отпътуването й, после се извърна п прикова гневен поглед в Ан.
— Кой си ти, момче?
Ан се изкашля и смъкна шапката още по-ниско над очите си. Потърка носа си с ръка и подсмръкна.
— Дамата искаше карета и кон за тази сутрин, сър. Взе назаем кончето на баща ми, щото се надявах и аз да припечеля нещо, сър.
— Ще имаш възможност да припечелиш доста, ако ми обещаеш, че ще си държиш устата за всичко, което се случи тук тази сутрин. Но ако се раздрънкаш, ще се погрижа баща ти да загуби не само коня и каретата, но и всичко, което притежава. Както и да разбере, че е по твоя вина. Разбираш ли ме, момче?
— Аха, ясно, милорд. Съвсем ясно, милорд.
— Много добре. Ще върнеш вкъщи жена ми с каретата Ще яздя непосредствено зад теб. Когато стигнем у дома, ще вземеш една жена, която ни чака там, и ще я закараш, където, поиска. А после ще изчезнеш завинаги от погледа ми.
— Да, сър.
— Виж какво, Джулиан — започна сериозно Софи, — няма нужда да заплашваш никого тук.
Той я прекъсна с вледеняващ поглед.
— Нито дума повече, мадам. В момента изобщо не съм в състояние да разговарям с вас по този въпрос. — Той се приближи до каретата и отвори вратата. — Качвайте се.
Тя се качи без нито дума повече. При това шапката неочаквано се килна над едното ухо. Когато седна, Джулиан раздразнено се наведе над нея и оправи шапката с нервно движение. После хвърли сандъчето с пистолетите в скута й. Отдръпна се мълчаливо и затръшна вратата.