„Без съмнение това е най-дългото пътуване в живота ми“ — реши Софи, потънала в полумрака на полюляващата се карета. Джулиан просто не бе на себе си. Гневът му бе студен и опасен. Можеше единствено да се надява, че най-лошото ще бъде спестено на Ан и Джейн.
Къщата вече се разбуждаше, когато Ан спря пред входната врата. Джейн, все още скрита зад своя плътен воал, неспокойно чакаше в библиотеката, когато Джулиан влезе с едри крачки, влачейки след себе си Софи. Джейн бързо погледна приятелката си.
— Добре ли си? — запита тя шепнешком.
— Добре съм, както виждаш. Всъщност, всички са добре. Но нещата можеха и да са съвсем наред, ако не се бе почувствувала длъжна да се намесиш.
— Съжалявам, Софи, но не можех да позволя…
— Достатъчно — прекъсна я Джулиан в момента, когато Гупи се появи на вратата, припряно оправяйки жакета си. Той смутено погледна мъжките панталони на Софи.
— Всичко наред ли е, милорд?
— Някои от плановете ми за тази сутрин неочаквано бяха отменени, Гупи, но може да сте сигурен, че вече всичко е под мой контрол.
— Разбира се, милорд — произнесе с великолепно достойнство Гупи.
Можеше да му струва службата, ако произнесеше дори и една дума по повод на странната сцена в библиотеката при зазоряване, и Гупи го знаеше много добре. Очевидно господарят му бе в един от своите опасни, мълчаливи пристъпи на гняв. Но също така очевидно бе, че лорд Рейвънуд вече владееше ситуацията. Хвърляйки бърз тревожен поглед на Софи, Гупи дискретно се оттегли към кухнята.
Джулиан се обърна към Джейн.
— Не знам коя сте вие, госпожо, и по воала ви отгатвам, че не желаете да разкриете самоличността си. Но която и да сте, позволете ми да ви уверя, че ще ви бъда вечно задължен. Изглежда вие единствена проявихте известен здрав разум в цялата тази история.
— Здравият ми разум е пословичен, милорд — рече тъжно Джейн. — И вероятно заради това повечето от приятелите ми ме намират за прекалено скучна.
— Ако приятелите ви имаха поне малко собствен разум биха благоговели пред вас заради това ви качество. Желая ви приятен ден, госпожо. Отвън чака едно момче със затворена карета, което ще ви придружи до вкъщи. Вашият кон е завързан за каретата. Необходими ли са ви още придружители? Мога да изпратя някой от лакеите.
— Не. Каретата и момъкът са достатъчни. — Джейн смутено погледна Софи, която само сви рамене. — Благодаря, милорд. Надявам се, че това е краят на тази история.
— Уверявам ви, че действително е така. И разчитам, че вие също никога вече няма да я споменавате.
— Можете да бъдете съвсем сигурен, милорд.
Джулиан тръгна към вратата и я изпрати до малката карета. После изкачи стълбите обратно. Голямата врата леко се затвори зад него. Спря и дълго гледа мълчаливо Софи. Тя затаи дъх, очаквайки удара на съдбата.
— Вървете горе и се преоблечете, мадам. Достатъчно играхте днес на мъжки игри. Ще обсъдим тези неща днес, в десет часа в библиотеката.
— Няма какво да обсъждаме, милорд — каза тя бързо. — Вие вече знаете всичко.
Смарагдовите очи на Джулиан блестяха от гняв и от някакво друго чувство, което всъщност бе облекчение, сепнато си даде сметка Софи.
— Грешите, мадам. Имаме да обсъждаме много неща Ако не бъдете тук точно в десет часа, ще дойда и ще ви доведа.
Глава 11
— Може би — произнесе Джулиан с ледена студенина, която бе изключително впечатляваща при създалите се обстоятелства — все пак ще бъдете така добра да ми обясните всичко от самото начало.
Думите му взривиха заплашителното мълчание, настанило се в библиотеката от момента, в който Софи предпазливо прекрачи прага й. Той седеше неподвижно зад масивното бюро, изучавайки я дълго с обичайния непроницаем израз на лицето си, преди да започне крайно неприятния по всяка вероятност разпит.
Софи дълбоко си пое дъх и вирна брадичка.
— В основни линии ситуацията вече ви е ясна.
— Зная, че сигурно си получила някоя от изнудваческите бележчици на Федърстоун. Ще ти бъда много благодарен, ако ми обясниш защо веднага не се обърна към мен.
— Но тя заплашваше мен, а не вас. Сметнах, че е въпрос на чест да й отговоря.
Джулиан присви очи.
— Чест ли, мадам?
— В обратния случай вие щяхте да постъпите точно като, мен, милорд. Не отричайте.
— В обратния случай? — повтори озадачено той. — За какво говориш, по дяволите?
— Вярвам, че ме разбирате много добре, милорд. — Софи се мяташе между сълзите и яростта. Чувствата й бяха безкрайно противоречиви. — Ако някой мъж ви заплаши, че ще публикува детайлите на някаква минала моя връзка, вие със, сигурност щяхте да го предизвикате. Щяхте да постъпите също като мен. Не може да отречете.