— Софи, това е нелепо — сряза я Джулиан. — Ситуацията едва ли е същата. Не смей да правиш каквито и да било сравнения между осъдителните си действия тази сутрин и онова, което си представяш, че бих направил при подобни обстоятелства.
— И защо не? Нима ми отричаш правото да се подчиня на повелите на честта, само защото съм жена?
— Да, по дяволите! Исках да кажа — не. За Бога, не се опитвай да ме объркваш. Честта не изисква от теб същото, както от мен в подобен случай, и ти адски добре го знаеш.
— Реших, че единственият почтен избор е да се придържам към същия кодекс като вас, милорд.
— Единственият почтен избор? Но почтеността няма нищо общо с това.
— Нима аз нямам до какво да прибягна в подобен случай? — настоя Софи. — Никакъв начин, по който да отмъстя за себе си? Никакъв начин, по който да уредя един въпрос на чест?
— Чуй ме, Софи. Мой дълг, като твой съпруг, е да отмъстя за теб, ако се наложи. И ти казвам тук и сега, че по-добре е никога да не се налага. И дума не може да става за някаква аналогия в ситуацията.
— Но нещата стоят точно така и ще е най-добре да се опитате да приемете фактите, милорд. И не на вас ви се наложи да се справите с тях, а на мен. И аз постъпих съвсем почтено. Няма за какво да ме обвиняваш, Джулиан.
В продължение на няколко мига той я гледа изумен, после се овладя.
— Да не те обвинявам? Софи, онова, което направи днес бе скандално и позорно. То свидетелства за печална липса на здрав разум. Беше глупаво и крайно опасно. Да не те обвинявам? Софи, тези пистолети не са играчка, а едни от най-добрите на Ментон.
— Съзнавам го напълно, милорд. Както и онова, кост щях да направя с тях. Както ви споменах, дядо ме научи да боравя с пистолет.
— Можеха да те убият, малка глупачке! — Джулиан скочи на крака и мина пред бюрото. Облегна се на него и кръстоса крака. Изражението му бе почти свирепо. — Помисли ли за това. Софи? Помисли ли за риска, който поемаш? Мина ли ти изобщо през ума, че сега можеше да бъдеш мъртва? Или убийца? Както знаеш, дуелите са забранени. Или всичко е било само игра за теб?
— Уверявам ви, че не беше игра, милорд. Беше… — Софи замълча и мъчително преглътна при спомена за страха си. Отвърна поглед от яростните очи на Джулиан. — Много бях уплашена, честно казано.
Джулиан изруга.
— Мислиш, че си била уплашена — изръмжа през зъби той, преди да произнесе ясно: — А какво ще кажеш за евентуалния скандал, Софи? Сети ли се изобщо за него?
Тя все още не смееше да го погледне.
— Взехме мерки да предотвратим скандала.
— Разбирам. А как щеше да обясниш една огнестрелна рана, скъпа? Или една мъртва проститутка на Лейтънфийлд?
— Джулиан, моля те, вече каза достатъчно.
— Достатъчно? — Гласът му изведнъж стана тих и опасен. — Софи, уверявам те, че едва съм започнал.
— Е, аз не се чувствам задължена до безкрайност да слушам нравоученията ти. — Тя скочи на крака, едва сдържайки сълзите, които напираха през ресниците й. — Очевидно изобщо не ме разбираш. Хари е съвсем права, че мъжете са напълно лишени от способността да проумяват нещата, важни за една жена.
— И кое е това, което не мога да проумея? Фактът, че си се държала по недопустим начин, след като изрично те предупредих да няма никакви клюки по отношение на теб?
— Няма да има клюки.
— Така си мислиш. Направих всичко, за да заплаша Федърстоун тази сутрин, но няма никаква гаранция, че тя ще си държи устата.
— Но тя обеща.
— По дяволите, Софи, нима си толкова наивна да вярваш на думите на една професионална уличница?
— Доколкото мога да преценя, тя действително е жена на честта. Обеща ми, че няма да отпечата името ти и че няма да споменава никъде за събитията тази сутрин. За мен това е достатъчно.
— Тогава ти си глупачка. И дори и ако Федърстоун мълчи, какво ще кажеш за момъка, който те откара до Лейтънфийлд? Ами дамата с черния воал? Нима имаш някаква власт над тях?
— Те няма да проговорят.
— Искаш да кажеш, че се надяваш да не говорят.
— Те бяха мои секунданти. И ще удържат на думата си.
— Проклятие, да не би да искаш да кажеш, че и двамата са твои приятели?
— Да, милорд.
— Значи и червенокосият хлапак? Къде, за бога, си се срещнала с момче от неговата класа и си успяла да го опознаеш толкова добре, че… — Джулиан отново изтърва някаква ругатня. — Май че най-сетне почвам да разбирам. Оня, който караше каретата, съвсем не беше млад мъж, нали, мадам? А друга млада жена, също облечена в мъжки дрехи? Велики боже! Цяло едно поколение млади жени е на път да се побърка окончателно.
— Ако понякога жените изглеждат малко луди, милорд, причината е единствено в това, че мъжете са ги докарали дотам. Но както и да е, не желая да обсъждам ролята на моите приятели в тази история.