— Не, не съм съгласен. Именно те ти помогнаха да организираш срещата на Лейтънфийлд, нали?
— Да.
— Добре че поне едната от тях бе достатъчно разумна да дойде при мен тази сутрин, макар и да би било много по-любезно от нейна страна да ме информира за всичко малки по-рано. Но както и да е, пристигнах навреме на Лейтънфийлд. Кажи ми имената им, Софи!
Тя заби нокти в дланите си.
— Трябва да разберете, че не мога да ви ги кажа, милорд.
— Отново ли повелите на честта, скъпа? — Той ядно сви устни.
— Не ми се присмивай, Джулиан! Това е единственото което няма да търпя от теб. Както сам спомена, тази сутрин едва не загинах заради теб. И най-малкото, което можеш да направиш за мен, е да си спестиш подигравките.
— Никак не ми е смешно. — Джулиан се отдръпна от бюрото и тръгна към прозореца. Облегна се на рамката, с гръб към нея, и се загледа в малката градина. — Уверявам те, че нищо в цялата тази бъркотия не ми се струва ни най-малко забавно. Прекарах изминалите няколко часа, чудейки се какво да правя с теб, Софи.
— Подобни размишления със сигурност са повлияли зле на черния ви дроб, милорд.
— Да, признавам, че не се отразиха най-добре на храносмилането ми. Единствената причина, поради която все още не си на път към Рейвънуд или „Елсингтън парк“, е, че внезапното ти отпътуване ще предизвика още повече приказки. Всички трябва да се държим така, сякаш нищо не се е случило. В това е единствената ни надежда. По тази причина ти разрешавам да останеш в Лондон. Но няма да напускаш къщата, ако не си придружена от мен или от леля ми. А що се отнася до секундантите ти, забранявам ти повече да се виждаш с тях. Очевидно не си в състояние да подбираш приятелите си.
Окончателната присъда хвърли в ярост Софи. Дойде и твърде много. Нощта, изпълнена със страст и мъчителни очакване, срещата с Шарлот Федърстоун на зазоряване, а като капак и арогантното възмущение на Джулиан. Бе повече отколкото можеше да понесе. За първи път в своя съзнателен живот тя напълно излезе от себе си.
— Проклет да си, Рейвънуд! Действително, прекалено много си позволяваш! Не си ти този, който ще ми каже с кого да се срещам и с кого не!
Той й хвърли студен, равнодушен поглед през рамо.
— Така ли смятате, мадам?
— Няма да ти позволя да го направиш. — Кипейки от гняв и безсилие, Софи гордо се изправи пред него. — Не съм се омъжила за теб, за да стана твоя затворничка.
— Наистина ли? — попита той грубо. — А защо тогава се омъжихте за мен, мадам?
— Омъжих се за теб, защото те обичам! — извика страстно Софи. — Влюбих се в теб още на осемнадесет години, такава глупачка съм!
— Софи, какво говориш, по дяволите?
Надигналият се гняв я накара да обезумее напълно. Вече изобщо не разсъждаваше логично.
— Още повече нямаш никакво право да ме наказваш за случилото се днес, защото вината бе изцяло твоя!
— Моя ли? — избухна той, губейки в голяма стенен неестественото си спокойствие.
— Ако не беше писал любовни писма на Шарлот Федърстоун, нищо такова нямаше да се случи.
— Какви любовни писма?
— Онези, които си й писал по време на връзката си с нея. И които тя заплаши, че ще публикува в „Мемоарите“ си. Не можех да го понеса, Джулиан. Не разбираш ли? Не можех да понеса целият свят да види красивите думи, които си посветил на любовницата си, докато аз не съм получила от теб дори списък на покупките. Подигравай се колкото искаш, но аз също си имам своя гордост.
Джулиан изумено се втренчи в нея.
— С това ли те заплаши Федърстоун? Че ще напечата любовните ми писма?
— Да, дявол да те вземе! Изпращал си любовни писма на метресата си, а жена ти е лишена и от най-дребния знак на привързаност. Но вероятно не бива изобщо да се учудвам, тъй като ти така или иначе не изпитваш никакви чувства към мен.
— За бога, Софи, та когато срещнах Шарлот Федърстоун, аз бях съвсем млад. Да съм й драснал най-много една или две бележчици. Почти не си спомням цялата тази история. За всеки случай не е лошо да знаеш, че младите мъже често оставят върху хартията свидетелства за мимолетните си връзки. Но подобни връзки нямат никакво значение, уверявам те.
— О, вярвам ви, милорд.
— Софи, при нормални обстоятелства никога не бих обсъждал с теб жена като Федърстоун. Но предвид крайни необичайното положение, в което се оказахме, нека ти обясня нещо съвсем ясно. Във връзката на един мъж с жена като Федърстоун едва ли е възможно да съществуват кой знае какви чувства и от двете страни. За жената това е обикновена сделка, а за мъжа — въпрос на удобство.