— Подобна връзка твърде много прилича на брака, милорд, като изключим факта, че съпругата не разполага с лукса сама да урежда сделките си като жените от демимонда.
— Гръм и мълнии, Софи, не съществува каквото и да били сравнение между твоето положение и това на Федърстоун. — Джулиан отчаяно се опитваше да се владее.
— Така ли, милорд? Това означава, предполагам, че ако не успеете да пропилеете богатството си, няма да се наложи да се тревожа за пенсията си като Шарлот.
— Ти си загубила разсъдъка си, Софи. Направо обезумяваш.
— А вие сте напълно невъзможен, милорд. — Тя кипеше от гняв и в същото време се почувства безкрайно уморена — Няма начин да се справя с подобна арогантност. Не знам защо изобщо се опитвам.
— Смяташ ме за арогантен? Повярвай ми, Софи, това е нищо в сравнение с онова, което изпитах тази сутрин, когато те видях от прозореца да се качваш в затворената карета.
В думите му имаше някаква нова, извънредно груба нотка, която я разтревожи. За миг тя отвлече вниманието й.
— Не знаех, че сте ме видял да излизам от къщи.
— Знаеш ли какво си помислих, когато се качи в онази карета?
— Предполагам, че сте се разтревожил, милорд.
— По дяволите, Софи, мислех, че искаш да избягаш с любовника си!
Тя го погледна смаяно.
— Любовник? Какъв любовник?
— Това бе един от многото въпроси, които си задавах, докато яздех след теб. Дори не знаех кое от всичките лондонски копелета те е отвлякло.
— О, Джулиан, това е било извънредно глупаво заключение от твоя страна.
— Така ли?
— Разбира се. Какво, за Бога, бих могла да търся при друг мъж? Дори и този, който имам, ми идва прекалено много. — Ти се извърна и хукна към вратата.
— Спри, Софи! Къде смяташ да ходиш? Още не сме свършили.
— Но аз приключих с вас, милорд. Достатъчно ме ругахте, само защото съм извършила нещо напълно почтено. И достатъчно дълго се опитвах да ви накарам да се влюбите в мен. Както и достатъчно дълго се опитвах да създам един брак, основан на уважение и взаимна привързаност.
— По дяволите, Софи!
— Не се безпокойте, милорд. Нещата вече са ми напълно ясни. Отсега нататък ще имате точно такъв брак, какъвто искахте. Ще се постарая повече да не заставам на пътя ви. И ще се заема с по-важни за мен неща — неща, които не биваше да бъдат отлагани още от самото начало.
— Ще го направите ли наистина? — изръмжа той. — А какво ще стане с голямата ви любов към мен, за която говорите?
— Не се тревожете. Никога вече няма да я спомена. Защото това само би ви смутило, а мен унижило още повече. Уверявам ви, изтърпях от вас повече унижения, отколкото през целия си живот.
Изражението на Джулиан леко се смекчи.
— Софи, мила, ела тук и нека да седнем. Имам да ти казвам толкова много неща.
— Не желая да слушам повече твоите отегчителни нравоучения. Знаеш ли какво, Джулиан? Смятам, че твоят мъжки кодекс на честта е твърде глупав. Да стоим на двадесет крачки разстояние в студения утринен въздух и да се гърмим с пистолети е един крайно безсмислен начин за уреждане на спорове.
— По този въпрос съм напълно съгласен с вас, мадам.
— Съмнявам се. Ти си участвал в подобни неща, без изобщо да ти мине и през ум да ги поставиш под въпрос. Шарлот и аз обаче ги обсъдихме малко по-подробно.
— Значи вие стояхте там и си говорехте? — смая се той.
— Разбира се, че си говорихме. Ние сме жени, милорд, и в голяма степен доста по-склонни към интелектуални дискусии по подобни въпроси. Тъкмо ни бяха информирали, че едно извинение би уредило нещата по напълно почтен начин без каквито и да било изстрели, когато вие пристигнахте с гръм и трясък и се намесихте в нещо, което изобщо не е ваша работа.
Джулиан простена.
— Не ти вярвам, Федърстоун е имала намерение да се извини?
— Да, точно така. Тя е жена на честта и разбираше, че ми дължи извинение. И ще ви кажа нещо, милорд, тя бе напълни права като каза, че никой мъж не заслужава да станеш толкова рано и да рискуваш куршум в сърцето.
Софи напусна библиотеката и тихо затвори вратата след себе си. Трябваше да бъде доволна от факта, че този ни последната дума бе нейна. И като че ли това бе единственото й постижение в цялата тази отвратителна история.
Сълзи пареха в очите й. Тя хукна нагоре по стълбите и о отправи към стаята си, за да се наплаче до насита.
Измина доста време, преди да вдигне глава от сключените си ръце и да отиде до тоалетната масичка. Наплиска очите си и седна на писалището. Взе писалката и лист хартия и съчини още едно писмо до Шарлот Федърстоун.
Уважаема госпожице Ш. Ф.,
Приложено Ви изпращам сумата от двеста лири. Но не заради обещанието Ви да се въздържите от публикуване па писмата. По-скоро смятам, че Вашите обожатели Ви дължат същата загриженост, която дължат на съпругите си. В края на краищата връзката им с Вас не е много по различна от онази, която имат с жените, за които са омъжени. Затова те имат задължението да ви осигурят пенсия. Приложеният чек е делът на нашия общ приятел от полагаемата Ви се пенсия. Желая Ви щастие във Вашата къщичка в Бат.