Независимо от това нямаше причина да не купи на Софи някаква скъпа малка дрънкулка, която да задоволи женската й гордост. Реши да се отбие при бижутера още същия следобед.
Джулиан излезе от библиотеката и тръгна нагоре по стълбите към стаята си. Облекчението, обзело го в първия миг когато разбра, че не е избягала с друг мъж, не бе в състояние да прогони студа, предизвикан от представата, че можеше да бъде убита. Той тихо изруга и си забрани повече да мисли за това. Иначе със сигурност щеше да обезумее.
Повече от ясно бе, че онова, което му каза миналата нощ, когато трепереше в ръцете му, беше истина. Тя действително мислеше, че го обича.
Джулиан не пропусна обаче да си напомни, че Софи едва ли е напълно наясно с чувствата си. Любовта и страстта понякога бяха трудно различими. Той самият можеше да го потвърди.
Но не беше лошо Софи да смята, че е влюбена в него. Той нямаше нищо против да прояви известно снизхождение към точно тази романтична фантазия.
Изведнъж изпита потребност да чуе още веднъж от нея какво точно я е накарало да предизвика Шарлот Федърстоун, и отвори междинната врата към спалнята й. Въпросът замря на устните му, когато я видя върху леглото. Свила се на кълбо, тя дълбоко спеше. Джулиан се приближи и се загледа в нея. „Наистина е много сладка и невинна“ — помисли си той. Като я гледаше така, човек трудно можеше да си представи гордия гняв, който я разтърсваше преди малко.
И също така трудно би си я представил, понесена на вълните на страстта. Да. Софи действително се оказа интересна жена.
С крайчеца на окото си той забеляза няколко кърпички с изящна бродерия, смачкани и хвърлени върху писалището. Не бе мъчно да отгатне как малките парченца плат са се озовали в това печално състояние.
Елизабет винаги лееше сълзите си пред него. И винаги успяваше великолепно да използува плача си в момент на нужда. А Софи бе избягала в стаята си, за да се наплаче сама. Той махна с ръка, когато го прониза някакво чувство, твърде подобно на вина. Наложи си да го отхвърли. Имаше право да изпитва гняв към нея днес. Защото съществуваше вероятност дори да бъде убита.
И какво щеше да прави той тогава?
„Сигурно е уморена“ — реши Джулиан. Не желаейки да я буди, неохотно тръгна към стаята си. В съшия миг забеляза един пъстър цигански костюм през отворената врата на гардероба и си спомни за намерението на Софи да присъства на маскарада у лейди Мъсгроув.
По правило баловете с маски го интересуваха точно толкова, колкото и операта. Имаше намерение да позволи на леля си да придружи Софи тази вечер. Но сега му хрумна, че няма да е лошо и той да се отбие у лейди Мъсгроув късно вечерта.
И внезапно му се стори много важно да покаже на Софи, че държи на нея повече, отколкото на бившата си любовница. Ако побързаше, щеше да успее да се върне от бижутера преди да се е събудила.
— Толкова се разтревожих, Софи! Добре ли си? Той удари ли те? Сигурна бях, че ще ти забрани да излизаш от къщи поне един месец. — Ан, която носеше домино в червено и бяло и блестяща сребърна маска, скриваща горната половина от лицето й, се бе навела напред и неспокойно шепнеше на приятелката си.
Огромната бална зала бе пълна с костюмирани мъже и жени. От тавана висяха цветни фенери, а десетки грамадни саксии със стайни растения създаваха усещането за зимна градина.
Софи направи гримаса зад собствената си маска, когато разпозна гласа на Ан.
— Не, разбира се, че не ме е удрял, и както виждаш, не ме е затворил. И все пак той не можа да проумее много, Ан.
— Дори и причината, поради която го направи ли?
— Това най-малко.
Ан мрачно кимна.
— Така и предполагах. Боя се, че Хариет е съвсем права когато казва, че мъжете отричат на съпругите си дори право то на чувство за чест.
— Къде е Джейн?
— Тук е. — Ан хвърли поглед към препълнената зала. — Носи тъмносиньо сатенено домино. Ужасно се страхува, че ти ще я отблъснеш завинаги след онова, което стори тази сутрин.
— Разбира се, че няма да я отблъсна. Направила го е за добро. Всичко бе толкова ужасно от самото начало.
Една фигура в синьо домино се появи до Софи.
— Благодаря ти, Софи — каза плахо Джейн. — Наистина го направих за добро.
— Не е нужно да ни обясняваш мотивите си — сряза я Ан.
Джейн не й обърна внимание.
— Ужасно съжалявам, Софи, но просто не можех да позволя да те убият заради една такава история. Ще ми простиш ли някога намесата ми тази сутрин?
— Вече всичко свърши, Джейн. Моля те, забрави го. Както са се развили нещата, Рейвънуд е щял да прекъсне дуела и без твоя помощ. Видял ме е да излизам от къщата тази сутрин.