Тя отдавна бе подготвила версията си.
— Една приятелка ми го даде за спомен, преди да умре.
— Приятелката ви е трябвало да ви предупреди, че този пръстен е много опасен. Съветвам ви да го приберете и никога вече да не го слагате. — Непознатият замълча и после продължи някак по-меко. — Освен ако действително не сте отчаяна авантюристка.
Сърцето на Софи биеше до пръсване, но все пак тя успя да изобрази нещо като безгрижна усмивка зад полумаската си.
— Не разбирам защо този пръстен ви разтревожи толкова. И защо смятате, че е опасен?
— Нямам право да ви кажа защо е опасен, госпожо. Онзи, който го носи, трябва сам да го научи. Но съм длъжен да ви предупредя, че това не е за хора със слабо сърце.
— Мисля, че просто ме дразните, сър. Не вярвам, че пръстенът е нещо друго, освен едно твърде необикновено украшение. Във всеки случай аз нямам слабо сърце.
— Тогава може би пръстенът ще ви донесе някакво съвсем необикновено вълнение.
Софи потръпна, но запази усмивката си. В този момент маскировката действително й беше добре дошла.
— Почти съм убедена, сър, че съзнателно ме иронизирате заради костюма, който нося тази вечер. И сигурно ви доставя удоволствие да карате бедните гадателки да изтръпват от страх, тъй както те карат другите да изтръпват със свои и предсказания.
— Нима наистина ви изплаших, мадам?
— Малко.
— Това забавлява ли ви?
— Не особено.
— А може би все пак ще се научите да откривате в това известно удоволствие. Някои жени успяват, с малко повече практика.
— И това ли е съдбата ми? — Тя усети, че дланите й овлажняха, също както сутринта при срещата с Шарлот Федърстоун.
— Не желая да ви разваля удоволствието от очакването, като ви позволя да надникнете в бъдещето. Много по-интересно би било да ви оставя сама да научите съдбата си, когато му дойде времето. Приятна вечер, госпожо циганко. Сигурен съм, че ще се срещнем отново. — Мъжът с черната пелерина неочаквано я пусна, поклони се над ръката с пръстена и потъна в тълпата.
Софи тревожно проследи изчезването му, колебаейки се дали да го последва в навалицата. Може би все пак щеше да успее да го пресрещне навън без маска. Много хора напускаха залата, за да се разхладят в прекрасните градини на лейди Мъсгроув.
Тя прибра полите си и хукна напред. Не бе направила и десет крачки, когато една здрава мъжка ръка я хвана над лакътя. Тя сепнато се извърна, за да се озове пред един друг, също тъй висок мъж в черна пелерина и маска. Единствената разлика бе, че качулката му бе паднала и разкриваше гарвановочерната му коса. Той леко и се поклони.
— Извинете ме, но търся услугите на някоя като вас, госпожо циганко. Ще бъдете ли така милостива да потанцувате с мен, докато предсказвате бъдещето ми? Напоследък не бях много щастлив в любовта и бих искал да узная дали съдбата ми ще се промени.
Софи хвърли поглед към широката длан, обгърнала ръката й, и я позна веднага. Джулиан бе снижил гласа си и бе го направил малко по-груб, но тя можеше да го разпознае навсякъде. Предчувствието, което я изпълваше винаги, когато той бе някъде наблизо, бе станало още по-осезаемо през времето на брака им.
Зачуди се дали той също я е познал. Ако бе така, със сигурност й се сърдеше за онова, което стори, когато се събуди и намери гривната на възглавницата до себе си. Тя разтревожено го погледна.
— Желаете ли съдбата ви да се промени, сър?
— Да — отвърна Джулиан, завъртайки я в танца. — Мисля, че искам да се промени.
— А какво… какво нещастие ви се е случило? — запита тя плахо.
— Оказа се, че новата ми съпруга не е никак доволна от мен.
— Толкова трудно ли е да й доставите удоволствие?
— Да, така изглежда. Извънредно взискателна дама. — Гласът му сякаш ставаше все по-груб. — Например днес тя ми даде да разбера, че ми се сърди, защото не съм й дал никакъв знак за своята привързаност.
Софи прехапа устни и хвърли поглед през рамото му.
— От колко време сте женен, сър?
— От няколко седмици.
— И през всичкото това време не сте й дал никакъв подобен знак?
— Кълна се, че не исках да стане така. Непростим пропуск от моя страна. Но, както и да е, след като съвсем ясно ми бе дадено да разбера това, днес взех мерки да поправя нещата. Купих на дамата една очарователна гривна и я оставих на възглавницата й.
Софи трепна.
— Много скъпа ли беше гривната?
— Да. Но явно не достатъчно, за да задоволи жена ми. — Ръката на Джулиан леко се стегна на талията на Софи. — Намерих гривната на своята възглавница, докато се обличах тази вечер. И една бележка, в която пишеше, че подобни презрени дрънкулки не й доставят никакво удоволствие.