Софи се втренчи в него, отчаяно опитвайки се да прозре дали е ядосан или просто иска да разбере истинската причина, поради която бе отказала гривната. А и все още не бе съвсем сигурна, че я е познал.
— Струва ми се, че не сте разбрал от какво е породено недоволството на жена ви, сър.
— Така ли? — Без да пропусне нито една стъпка, тон намести яркия шал, заплашващ всеки момент да падне от раменете й. — Смятате, че тя не държи на бижутата?
— Сигурна съм, че тя цени бижутата колкото всяка друга жена, но вероятно не й харесва идеята да я утешавате чрез някакви дрънкулки.
— Да я утешавам? — Той замислено преценяваше думата — Какво искате да кажете?
Софи се изкашля.
— Да не би напоследък да сте имали някакво спречкване със съпругата си?
— Хм, да. Тя направи нещо крайно неразумно. Нещо, което можеше да коства живота й. Бях ядосан и й дадох да го разбере. И тя започна да се цупи.
— Не смятате ли, че е възможно да се е обидила, понеже не сте разбрал защо го е сторила?
— Тя не може да очаква от мен прошка за крайно опасните действия, които предприе напоследък — произнесе безстрастно Джулиан. — Дори и да е смятала, че това е въпрос на чест. Няма да й позволя да рискува толкова глупаво живота си.
— И сте й дал гривна вместо разбирането, което е търсела?
Устните му се втвърдиха под ръба на маската.
— Смятате ли, че така изглеждат нещата от нейна гледна точка?
— Жена ви е почувствала, че се опитвате да се помирите е нея по същия начин, по който бихте откупил благосклонността на някоя метреса. — Софи затаи дъх, все още питайки се отчаяно дали я е разпознал или не.
— Интересно предположение. И възможно обяснение.
— Този подход винаги ли е успешен? С метресите, искам да кажа?
Джулиан пропусна една стъпка, опитвайки се да се овладее.
— Хм, да. Общо взето.
— Метресите сигурно са създания твърде бедни духом.
— Истина е, че съпругата ми няма нищо общо с такива жени. Тя е изключително горда, например. Една метреса не може да си позволи много гордост.
— Не вярвам това качество да липсва и на вас.
Голямата му ръка внимателно обгърна пръстите й.
— Права сте.
— Е, в най-лошия случай поне между вас и жена ви има нещо общо. И то би послужило за основа за разбирателство.
— И тъй, госпожо циганко? Сега вече знаете моята тъжна история. Как мислите, какви са шансовете ми за бъдещето?
— Ако действително искате съдбата ви да се промени, първо трябва да убедите жена си, че зачитате гордостта й и чувството й за чест не по-малко от тези на някой мъж.
— И как мога да постигна това?
Софи дълбоко си пое дъх.
— Първо, трябва да й дадете нещо много по-ценно от гривната. — Изведнъж пръстите й бяха премазани в дланта на Джулиан.
— И какво е то, госпожо циганко? — В гласа му се бе появила тъмна, неясна заплаха. — Чифт обици, може би? Или огърлица?
Тя се опита да освободи пръстите си, но не успя.
— Имам предчувствието, че вашата съпруга би оценила една роза, откъсната лично от вас, или няколко стиха, свидетелстващи за привързаността ви, много по-високо от всякакви украшения.
Пръстите му се отпуснаха.
— Значи смятате, че дълбоко в душата си тя е романтичка? И аз самият имах подобни подозрения.
— Мисля, че тя просто знае, че за един мъж няма нищо по-лесно от това да успокои съвестта си, подарявайки някое бижу.
— А може би тя няма да бъде щастлива, докато окончателно не ме оплете в примките на любовта? — предположи хладно Джулиан.
— Толкова ли ще е лошо това, сър?
— По-добре ще е, ако разбере, че не съм податлив на подобен род емоции — каза той нежно. — Може би най-сетне, макар й болезнено, тя ще осъзнае тази истина.
— Мислите ли?
— Предполагам, че тя е достатъчно интелигентна, за да приеме реалностите.
— И какво ще направи тогава?
— Ще се постарае да ви осигури оня брак, който желаете.
— Такъв, при който любовта и взаимното разбиране нямат особено значение. Ще престане да губи времето и енергията си в опити да ви накара да се влюбите в нея. Ще се заеме с други неща и ще живее своя собствен живот.
Джулиан отново притисна пръстите й, а очите му проблеснаха зад маската.
— Това означава ли, че тя ще търси други завоевания?
— Не, сър, едва ли. Жена ви е от онези, които даряват сърцето си само веднъж и ако то бъде отхвърлено, едва ли ще го предложи на друг. Тя просто ще замрази чувствата си и ще се посвети на други неща.
— Не съм казал, че отхвърлям сърдечните чувства на жена си. Точно обратното. Бих искал тя да узнае, че ги смятам за безценно съкровище. Ще се грижа добре за нея и за любовта й.
— Разбирам. Нямате нищо против тя да е безнадеждно оплетена в примките на любовта, над която вие се присмивате, но вие самият не желаете да поемете подобен риск. По този начин ли смятате да се справите с нея?