Джулиан откри, че след като веднъж чу тези думи, някак си стана много нетърпелив да ги чуе отново.
Заплахата й да замрази чувствата си не го тревожеше особено. Вече достатъчно я познаваше и го обземаше все по-голяма увереност, че тя няма да издържи схватката с нежните и искрени трепети, които пронизваха цялото й същество.
За разлика от Елизабет, която бе жертва на собствените си диви страсти, Софи бе жертва на собственото си сърце. Но тя бе жена и нямаше сила да се защити от онзи, който би злоупотребил с природата й. Той й бе нужен, за да се грижи за нея.
Важното сега бе не само да й внуши, че й е необходим, но и да му повери любовта си.
При тази мисъл пред вътрешния му взор отново се появи черният пръстен. Джулиан се намръщи в мрака на каретата.
Не му харесваше, че Софи носи този спомен от сестра си. Той не само бе некрасив, но и тя несъмнено го използваше, за да й напомня, че никога не бива да отдава сърцето си на човек, който не отвръща на чувствата й.
Даргейт се появи откъм игралната зала, когато Джулиан влезе в клуба и седна пред бутилка портвайн. В очите на Даргейт просветна закачливо пламъче, когато забеляза приятеля си. За Джулиан дори и само един поглед към лицето му бе достатъчен, за да разбере, че случилото се на Лейтънфийлд вече не е тайна.
— Ето те най-после, Рейвънуд — Даргейт го потупа по рамото и се отпусна в най-близкия стол. — Тревожех се за теб, приятелю. Прекъсването на дуели е опасна работа. Можеха да те застрелят. Жените не боравят кой знае колко умело с пистолетите, както знаеш.
Джулиан му хвърли смразяващ поглед, но както и очакваше, той не оказа особено въздействие.
— Какви са тези глупости?
— Ах, значи е вярно — забеляза доволно Даргейт. — Така си и мислех. Твоята съпруга притежава нужния кураж, за да го направи, а Бог ми е свидетел, че Федърстоун е достатъчно ексцентрична, за да застане срещу нея.
Джулиан го изгледа настойчиво.
— Откъде си чул това?
Даргейт си наля чаша портвайн.
— Съвсем случайно, уверявам те. Не се безпокой. Нещата няма да се разчуят.
— Федърстоун? — Джулиан си даде клетва, че наистина ще я разсипе, ако се е раздрънкала.
— Не. Тя не е казала нищо. Научих го от втора ръка от камериера си, който днес следобед е бил на някакъв боксов мач с човека, който се грижи за конете на Федърстоун. Той казал на моя човек, че е трябвало да приготви кабриолета й тази сутрин преди разсъмване.
— И откъде конярят е разбрал какво се е случило?
— Изглежда той си има работа с една от прислужничките на Федърстоун, която му казала, че някаква високопоставена дама приела като оскърбление нейната изнудваческа бележчица. Но не бе споменато никакво име, затова може да си спокоен. Изглежда всички участници в тази малка афера притежават известно чувство за дискретност. Но когато чух тази история, веднага си помислих, че вероятно Софи е била оскърбената страна. Не се сетих за никоя друга дама, която би събрала кураж за подобно нещо.
Джулиан изруга през зъби.
— Ако споменеш и една дума някъде, ще ти откъсна главата, Даргейт.
— Е, не се ядосвай, Джулиан. — Приятелят му се усмихна изненадващо чистосърдечно. — Това са слугински клюки и те скоро ще отшумят. Както ти казах, не бе споменато никакво име. И спокойно може да отричаш, докато някой от главните участници не заговори. На твое място аз бих се почувствал поласкан. Честно казано, не се сещам за никой друг мъж, чиято жена толкова да държи на него, че да извика на дуел любовницата му.
— Бившата му любовница — промърмори Джулиан. — Моля те да не го забравяш. Прекалено дълго се опитвах да обясня този факт на Софи.
Даргейт се разсмя.
— И тя разбра ли обясненията ти, Рейвънуд? Жените са доста твърдоглави, когато става въпрос за подобни неща.
— А ти откъде знаеш? Никога не си си направил труда да се ожениш.
— Но съм доста наблюдателен — отвърна спокойно Даргейт.
Джулиан вдигна вежди.
— Ще имаш достатъчно възможности да приложиш наученото в практиката, ако чичо ти продължава по същия начин. Съществува голяма вероятност той или да бъде застрелян от някой ревнив съпруг, или да умре от препиване.
— Но и в двата случая, ако го застигне такава съдба, шансовете да спасим имението ще са твърде малки — рече Даргейт с неочаквано ожесточение. — Той го е разсипал и напълно е изсмукал кръвчицата му.
Преди Джулиан да успее да отвърне, към тях се приближи Майлс Търгуд. Явно бе чул последните думи на Даргейт.
— Ако ти наследиш титлата, решението е повече от очевидно — рече благоразумно Майлс. — Просто ще трябва да си намериш една достатъчно богата наследница. Помисли за това, че онази червенокоса приятелка на Софи сигурно ще бъде много богата, когато вторият й баща най-сетне има благоприличието да се оттегли от този свят.