— Не виждам за какво друго да се тревожи, освен че хората ще го сметнат за дяволски стиснат по отношение на бижутата — рече Майлс.
Пръстите на Джулиан забарабаниха по облегалката на стола.
— Ще ми се да науча нещо повече за този някогашен колежански клуб. Но не искам никой да научи, че проявявам такъв интерес.
Даргейт се облегна в креслото и кръстоса крака.
— И без това нямам кой знае каква работа. Мога да направя някои дискретни проучвания.
Джулиан кимна.
— Много съм ти задължен, Даргейт. Обади ми се, ако научиш нещо.
— Разбира се, Рейвънуд. В най-лошия случай ще ме разнообрази малко. Хазартът започна да ме отегчава напоследък.
— Не мога да си представя — промърмори Търгуд. — Не и ако човек печели толкова често, колкото теб.
Късно същата вечер Джулиан отпрати Кнептън и привърши приготовленията си за сън. Гупи му съобщи, че Софи се е прибрала преди известно време. И сигурно вече дълбоко спеше.
Той се пъхна в халата си и взе гривната и другия подарък, купен късно следобед, след като гривната бе отказана. Взе и бележката, съчинена с огромно усилие и предназначена да придружи подаръците, и се насочи към междинната врата.
В следващия миг си спомни за циганския шал. Върна се при гардероба и го извади от джоба на пелерината.
Влезе в тъмната спалня на Софи и сложи гривната, другото пакетче, бележката и шала на нощното шкафче. После свали халата си и легна до спящата си жена.
Когато сложи ръка на гърдите й, тя леко въздъхна в съня си и се сгуши до него. Джулиан бавно я събуди с дълги дълбоки целувки, които накараха тялото й да откликне напълно. Научил бе доста за нея миналите два пъти, когато се любиха. Реакцията й бе точно каквато предполагаше. Когато най-сетне миглите й се разтвориха, Софи вече се бе притиснала към него, а разтворените й бедра го очакваха.
— Джулиан?
— А кой друг? — промълви дрезгаво той, потъвайки дълбоко във влажната й топлина. — Има ли в ръцете ти тази нощ място за един мъж, който иска да промени съдбата си.
— О, Джулиан!
— Говори ми за любовта си, скъпа — настоя той, когато тя повдигна бедра, за да приеме бавния му внимателен натиск. Толкова бе приятно да я докосва. Бе съвършена, сякаш създадена само за него. — Кажи ми колко ме обичаш, Софи. Кажи отново ония думи!
Но тя вече се извиваше под него, а от устните й се изтръгваха не свързани изречения, а само виковете на екстаза.
Тежък тласък разтърси Джулиан и той потъна дълбоко в нея, изгубвайки всяка престава за реалност.
Когато най-сетне вдигна глава след дълго време, с учудва не установи, че Софи отново е заспала дълбоко.
„Някой друг път — обета си той, докато се отдръпваше от нея, — някой друг път ще изтръгна от нея любовното признание.“
Глава 13
Когато на другата сутрин Софи отвори очи, първото нещо, което видя, бе циганския шал на възглавницата до себе си. Върху него бе сложена диамантената гривна, подарена й вчера от Джулиан. Редиците сребристобели камъчета искряха на утринната светлина. Отдолу имаше един по-голям пакет, завит в хартия. Между гривната и шала бе пъхната някаква бележка.
Софи се надигна бавно, без да изпуска от очи нещата върху възглавницата. Както и предполагаше, Джулиан я бе разпознал на маскения бал миналата вечер. Тя се зачуди дали с всичките си приказки, че търси щастие в любовта, той само я бе дразнил, или действително се бе опитал да й каже нещо важно.
Посегна и взе бележката от възглавницата. Разгърна я и прочете съдържанието:
Моя скъпа съпруго.
Миналата нощ научих от надежден източник, че съдбата ми е в мои ръце. И все пак това не е съвсем вярно. Независимо дали го желае или не, съдбата и честта на мъжа често се оказват в ръцете на съпругата му. Убеден съм, че в моя случаи тези съкровища са на сигурно място при вас. Нямам особен талант за съчиняване на сонети и стихове, но бих искал понякога да носите тази гривна като знак на моята почит. А ако случайно се заинтересувате и от другия ми подарък, ще имате повод да помислите за мен.
Инициалите на Джулиан бяха надраскани смело на края на листа. Софи бавно сгъна бележката и се загледа в диамантената гривна. Почитта бе нещо твърде различно от любов, но все пак и тя предполагаше някаква степен на привързаност.
Изведнъж в душата й нахлуха спомени за огъня и силата на Джулиан, когато той се промъкна при нея през нощта. Каза си, че не бива да се остави да бъде подведена от страстта, която събуждаше у нея. Страстта не беше любов и Амелия бе платила жестоко за това познание.
Но Джулиан изпитваше към нея нещо повече от страст, ако трябваше да се вярва на бележката. Тя просто не успя да потисне надеждата, надигнала се в нея. Почитта включваше и уважение, реши тя. Дори и той да й се сърдеше заради случилото се миналата сутрин, все пак се опитваше да й покаже, че изпитва известно уважение към нея.