Стана от леглото и внимателно сложи гривната в ковчежето за бижута до черния пръстен на Амелия. Твърдо реши да гледа реалистично на брака си. Страстта и почитта не бяха лоша комбинация, и все пак не й бяха достатъчни. Миналата нощ Джулиан й даде ясно да разбере, че желае тя да му довери любовта си, но също така бе разбрала, че той никога вече няма да дари сърцето си на жена.
Когато се извърна от тоалетката, си спомни за другия пакет върху леглото. Прекоси стаята изпълнена с любопитство и го взе. „Прилича на книга“ — помисли си тя и това я развълнува много повече от гривната. Нетърпеливо разгърна кафявата хартия на опаковката.
Заля я вълна от радост, когато прочете името на автора върху внушителния, подвързан с кожа том. Не можеше да повярва. Джулиан й бе подарил един превъзходен екземпляр от прочутия наръчник за билки на Николас Кълпепър „Английски лекар“. Просто нямаше търпение да го покаже на старата Бес. Това бе чудесно ръководство за всички билки които растяха в Англия.
Софи прелетя през стаята, за да позвъни на Мери. И когато момичето почука на вратата няколко минути по-късно, зяпна от изненада, виждайки господарката си вече наполовина облечена.
— Защо е това бързане, мадам? Нека ви помогна. По-внимателно, моля ви, ще разкъсате шева на роклята. — Мери припряно се засуети наоколо. — Да не би нещо да не е наред?
— Не, не, Мери, всичко е както трябва. Негова светлост все още ли е вкъщи? — Софи се наведе да обуе леките си летни пантофки.
— Да, госпожо. Мисля, че е в библиотеката. Да съобщя ли, че желаете да го видите?
— Аз сама ще отида. Добре, Мери, вече съм облечена. Можеш да си вървиш.
Мери я изгледа ужасена.
— Невъзможно. Не мога да ви позволя да излезете от спалнята, когато косата ви е в такова състояние, госпожо. Никак не би било редно. Моля ви, седнете и ще оправим всичко.
Софи се подчини, мърморейки нетърпеливо, докато Мери вдигаше косата й с два сребърни гребена и няколко стратегически разположени фиби. Когато и последната къдрица бе поставена на място, тя скочи от тоалетката, грабна скъпоценния билкарски наръчник и буквално хукна надолу по стълбите.
Стигна до вратата на библиотеката, останала без дъх, почука и влетя вътре, без да дочака отговор.
— Джулиан, благодаря ти! Много ти благодаря! Толкова си мил! Не знам как да изразя признателността си. Това е най-хубавият подарък, който някога съм получавала. И ти си най-щедрият съпруг в Англия. Не, най-щедрият съпруг в целия свят!
Джулиан бавно затвори книгата пред себе си и предпазливо стана. Очите му унесено се спряха първо на голата й китка, а после на книгата, притисната до гърдите й.
— Тъй като не виждам гривната, предполагам, че Кълпепър е причината за всичкото това вълнение?
— О, да, Джулиан. Великолепен е. И ти си великолепен. Как изобщо мога да ти се отблагодаря? — Софи импулсивно прекоси стаята и се повдигна на пръсти пред него. Все още притискайки книгата до гърдите си, тя дари на съпруга си бърза, плаха целувка, после отстъпи назад. — Благодаря, милорд. Ще пазя тази книга докато съм жива. И обещавам да бъда точно такава съпруга, каквато вие желаете. Никога вече няма да ви създавам неприятности. Никога.
С една последна ослепителна усмивка Софи се извърна и изхвръкна от стаята, без да забележи сребърния гребен, който се изплъзна от косата й и падна върху килима.
Джулиан проследи замислено как вратата се затвори след нея, после докосна бузата си там, където го бе целунала Софи. Съзна, че това бе първата спонтанна ласка, която тя му бе подарила. Прекоси стаята и вдигна сребърния гребен. Леко усмихнат, той го сложи на бюрото си на място, където можеше да го вижда, докато работи.
Кълпепър, реши той с дълбоко удовлетворение, очевидно бе гениално хрумване. Бе много задължен на Фани за тази идея и си напомни, че на всяка цена трябва да й благодари. Усмивката му стана още по-широка, когато със съжаление си помисли, че можеше да си спести шестте хиляди лири за гривната. Доколкото познаваше Софи, тя щеше да я загуби още първия път, когато я сложеше, ако… ако, разбира се, изобщо се сетеше да я сложи.
Софи бе в чудесно настроение този следобед, когато изпрати на Ан и Джейн съобщение, че желае да ги види. Те пристигнаха към три. Жизнерадостната Ан, в тъмножълт тоалет, връхлетя в дневната с обичайната си енергия и ентусиазъм. Тя бе следвана от далеч по-улегналата Джейн. И двете жени развързаха панделките на шапките си и погледнаха домакинята с очакване.