— Снощи беше прекрасно, нали? — рече весело Ан, когато сервираха чая. — Не мога да ви опиша колко обичам маскарадите.
— Причината е, че ти доставя удоволствие да правиш хората на глупаци — забеляза Джейн. — И особено мъжете. Но рано или късно вкусът ти към подобни забавления ще ти създаде сериозни неприятности.
— Глупости. Не й обръщай внимание, Софи. Изпаднала е в едно от своите нравоучителни настроения. И по-добре ни кажи защо настояваше да ни видиш толкова скоро. Надявам се да си намислила нещо интересно.
— Аз лично — забеляза Джейн, вдигайки чашата си — бях предпочела известно време да поживея без особени вълнения.
— Налага се да обсъдя с вас един много сериозен въпрос. Не се безпокой, Джейн. Не търся нови авантюри. А само няколко отговора. — Софи взе муселинената кърпичка, в която бе завила черния пръстен. Разгърна я и им го показа.
Ан протегна ръка и докосна гравираната повърхност.
— Много е странен. И не изглежда никак красив. Само не ми казвай, че съпругът ти е подарил подобно нещо. Мислех си, че Рейвънуд има по-добър вкус.
— Не. Той принадлежеше на сестра ми. — Софи втренчи очи в пръстена върху дланта си. — Дал й го е някакъв мъж. Аз трябва да го намеря. Според мен той трябва да бъде обвинен в убийство.
И тя им разказа цялата история в кратки, накъсани изречения. Когато свърши, Ан и Джейн още известно време я гледаха мълчаливо. Както и трябваше да се очаква, Джейн заговори първа.
— Ако всичко това е вярно, мъжът, дал пръстена на сестра ти, със сигурност е чудовище, но не виждам какво можеш да направиш, дори и да го откриеш. За нещастие много такива чудовища бродят из светската джунгла и успяват дори и след убийство да се измъкнат безнаказано.
Софи вдигна глава.
— Смятам да му дам да разбере, че злото, което е извършил, не е тайна. И че знам кой е и какво е сторил.
— Това може да бъде крайно опасно — каза Джейн. — Или най-малкото, изключително трудно. Ти не можеш да докажеш нищо. И той само ще се изсмее на обвиненията ти.
— Да, но той ще е принуден да разбере, че графинята на Рейвънуд знае кой е — каза замислено Ан. — Точно сега Софи притежава голямо влияние. Както знаеш, тя стана доста популярна. А и самият факт, че е съпруга на Рейвънуд, също не е без значение. Ако тя реши да се възползува от възможностите си, би могла да изобличи притежателя на пръстена и да съсипе репутацията му. А това би било сериозно наказание за всеки лондонски аристократ.
— При положение, че действително принадлежи към доброто общество — поправи я Софи. — Не зная нищо за него освен това, че по всяка вероятност е бил един от любовниците на Елизабет.
Джейн въздъхна.
— Ако се съди по приказките, техният списък е твърде дълъг.
— Но би могъл да бъде сведен само до мъжа, притежавал този пръстен — отвърна Софи. — Първо трябва да научим нещо за него.
— И как ще го направим? — Ан очевидно вече бе готова да се посвети на идеята.
— Чакайте, вие двете — помоли Джейн. — Помислете малко, преди да се впуснете в нова авантюра. Софи, ти съвсем скоро бе принудена да изтърпиш гнева на Рейвънуд. Ако питаш мен, леко ти се размина. Толкова ли си нетърпелива отново да събудиш яростта му?
— Това няма нищо общо с Рейвънуд — произнесе натъртено Софи. А после се усмихна, спомняйки си книгата за билките. — Между другото, той ми прости за случилото се вчера сутринта.
Джейн я изгледа учудено.
— Наистина ли? Тогава той е много по-толерантен, отколкото си представях.
— Съпругът ми не е дяволът, за който го мислят — рече хладно Софи. — Но да се върнем на въпроса за собственика на пръстена. Нямам намерение да безпокоя Рейвънуд с този въпрос. Поставила съм си тази задача още преди да се омъжа за него. После, съвсем глупаво позволих на… на други неща да отвлекат вниманието ми. Но сега вече приключих с тях и смятам да се заема с това.
И двете й приятелки я гледаха съсредоточено.
— Говориш съвсем сериозно, нали? — запита Джейн най-накрая.
— Да намеря собственика на този пръстен е най-важната цел в живота ми в момента. Този път не мога да допусна някоя от вас да се почувства длъжна да предупреди Рейвънуд. Ако не сте в състояние да ме подкрепите, можете да си тръгнете още сега.
— Дори не си и представям, че ще те оставя да правиш подобно издирване сама — заяви Ан.
— Джейн? — Софи се усмихна нежно. — Ще те разбера, ако решиш, че не трябва да участваш в подобно нещо.
Джейн сви устни.
— Ти поставяш под въпрос лоялността ми, Софи. Не те обвинявам. Но искам да ти докажа, че действително съм твоя приятелка. И затова ще ти помогна.