— Добре. Тогава всичко е наред. — Софи протегна ръка — Нека подпечатаме съзаклятието. — Трите тържествено удариха ръце в мълчалива клетва, после отново седнаха и се втренчиха в пръстена.
— И откъде ще започнем? — запита Ан след известен размисъл.
— Започнахме още миналата нощ. — И Софи им разказа за мъжа с черната пелерина и качулката.
Очите на Джейн се изпълниха с ужас.
— Той е познал пръстена? И те е предупредил за него? Велики боже, Софи, защо не ни каза?
— Не исках да ви казвам нищо, докато не получа тържественото ви обещание, че ще ме подкрепите.
— Това означава, че около пръстена действително има някаква мистерия. — Ан го взе и го разгледа отблизо. — Сигурна ли си, че твоят партньор по танци не каза нищо друго? А само че оня, който го носи, може да очаква съвсем необикновени вълнения?
— Каквото и да означава това. Каза също, че ще се срещнем отново, и ме остави.
— Слава богу, че си била маскирана — рече прочувствено Джейн. — Сега вече знаеш, че с пръстена е свързана някаква тайна. И не бива да го носиш публично.
Софи се намръщи.
— Съгласна съм, че не бива да го нося, докато не научим нещо повече за него. Обаче, ако само по този начин мога да разкрия тайната му, вероятно ще трябва да го нося.
— Не — каза Ан, проявявайки необичайна предпазливост.
— Съгласна съм с Джейн. Не трябва да го носиш. Не и преди да се посъветваш с нас. Обещаваш ли?
Софи се поколеба при вида на угрижените лица на приятелките си.
— Добре — съгласи се тя неохотно. — Ще говоря с вас, преди отново да сложа пръстена. А сега да обмислим тази работа и всички сведения, които имаме по въпроса.
— Човекът с черната пелерина е намекнал, че пръстенът е познат и на други хора като него — произнесе бавно Ан. — Което ще рече клуб или група, или нещо от този род.
— Имаше и някакъв намек, че съществуват и други такива пръстени. — Софи се опита да си припомни точните думи на мъжа. — Може би е символ на някакво тайно общество.
Джейн потръпна.
— Не ми харесва тази дума.
— Какво общество? — запита бързо Ан, пренебрегвайки тревогата на приятелката си. — Трябва да се опитаме да го узнаем, преди да си представим човека, носил пръстена.
— Бихме могли да открием какво тайно общество би използвало подобно украшение, ако успеем да разгадаем значението на гравираните символи. — Софи въртеше лентичката от черен метал между пръстите си, изучавайки триъгълника и животинската глава. — Но как да го направим?
Възцари се дълго мълчание, преди Джейн да произнесе твърде неохотно:
— Сещам се за едно място, откъдето бихме могли да започнем.
Софи я погледна изненадано.
— Откъде?
— От библиотеката на лейди Фани.
Три дни по-късно Софи летеше по стълбите с шапка в едната ръка и чантичка в другата. Прекоси преддверието и почти бе стигнала до вратата, която един лакей тъкмо се готвеше да отвори, когато Джулиан се появи откъм библиотеката. По хладното му и съсредоточено изражение тя веднага разбра, че иска да говори с нея. Потисна една въздишка и успя да му се усмихне лъчезарно.
— Добър ден, милорд. Както виждам, днес сте доста зает с работа — рече тя спокойно.
Джулиан скръсти ръце и се облегна на рамката на вратата.
— Пак ли излизаш, Софи?
— Да, милорд. — Тя си сложи шапката и започна да връзва панделките. — Обещах на лейди Фани и Хариет да ги посетя днес следобед.
— Ти ги посещаваше всеки следобед тази седмица.
— Само миналите три следобеда, милорд.
Той наклони глава.
— Извинявай. Сигурно си права. Само последните три следобеда. Но вече съм им загубил сметката, защото ми се струва, че всеки път, когато се наканя да ти предложа да пояздим или да се отбием на някоя изложба, ти изхвърчаш през вратата.
— Животът тук, в града, е много трескав, милорд.
— Каква разлика от провинцията, нали?
Софи застана нащрек, чудейки се накъде бие той. Нямаше търпение да тръгне. Каретата я чакаше.
— Желаете ли нещо, милорд?
— Малко от времето ти, може би — рече той нежно.
Софи си играеше с връзките на шапката си и панделката се изкриви.
— Съжалявам, милорд. Обещах на леля ви да бъда там в три. Тя ще ме чака.
Джулиан погледна през рамо към часовника в библиотеката.
— Остават ти още няколко минути. Защо не помолиш кочияша да разходи коня за малко? Бих желал да ми дадеш съвет за някои неща.
— Съвет? — Това привлече вниманието й. Джулиан не бе търсил съветите й за нищо, откакто напуснаха „Елсингтън парк“.
— По някои въпроси, свързани с Рейвънуд.
— О — Тя не знаеше какво да отговори. — Ще ни отнеме ли много време, милорд?