— Не, скъпа, няма да ни отнеме много време. — Той се изпъна и я пропусна елегантно през вратата на библиотеката. После се обърна към слугата:
— Кажи на кочияша, че лейди Рейвънуд ще се забави малко.
Софи седна до бюрото срещу Джулиан и се опита да развърже възела, в който се бяха усукали панделките на шапката й.
— Позволи ми, скъпа — Джулиан затвори вратата, приближи се до нея и се зае с възела.
— Честно казано, не проумявам какво става с тия мои шапки — оплака се Софи, изчервявайки се леко от близостта му. — По тях вечно нещо не е наред.
— Не се ядосвай за такива дреболии. Това е един от онези трикове, които един съпруг трябва да владее. — Джулиан се приведе над нея, а големите му ръце се справиха с излагащия възел. Само след минута той свали шапката от къдриците й и я подаде с поклон.
— Благодаря. — Софи седеше сковано на стола с шапката в скута си. — И какъв съвет ви е нужен, милорд?
Джулиан заобиколи бюрото и седна небрежно.
— Току-що получих съобщение от управителя си в Рейвънуд. Пише, че икономката се е разболяла и едва ли скоро ще оздравее.
— Бедната госпожа Бойл. — Софи си спомни закръглената тиранка, която от години управляваше домакинството на имението. — Управителят споменава ли дали старата Бес е идвала да я прегледа?
Джулиан хвърли поглед към писмото пред себе си.
— Да, както изглежда, преди няколко дни Бес е ходила в къщата и е казала, че госпожа Бойл има болно сърце. Дори и да има късмета да оздравее, тя едва ли ще е в състояние отново да се заеме със задълженията си. Отсега нататък трябва да води много спокоен живот.
Софи поклати глава и се намръщи угрижено.
— Много съжалявам. Предполагам, че старата Бес я е посъветвала да пие чай от напръстник. Много е полезен в такива случаи, както знаеш.
— Не зная достатъчно за чая от напръстник — каза учтиво Джулиан. — Но знам, че оттеглянето на госпожа Бойл поставя пред мен — той направи пауза и после съзнателно се поправи — пред пас един проблем. Трябва веднага да назначим нова икономка.
— Безспорно. В противен случай Рейвънуд скоро ще се превърне в хаос.
Джулиан се облегна на стола си.
— Въпросът с наемането на икономка е доста важен. И донякъде е извън сферата на моя опит.
Софи не успя да потисне една лека усмивка.
— Велики боже! Нямах представа, че съществува нещо извън сферата на вашия опит, милорд.
Джулиан се усмихна за миг.
— Доста време не си ме дразнила по повод на моята прословута арогантност, Софи. Твоите малки убождания почти ми липсват.
Закачливото й настроение моментално изчезна.
— Напоследък отношенията ни не бяха такива, че да ми се прииска да ви дразня, милорд.
— Не, наистина. Но аз ще се погрижа това да се промени.
Тя наклони глава.
— Защо?
— Нима не е ясно? — запита той тихо. — Установих, че освен предизвикателствата ти ми липсва и онази непринуденост, която се появи в отношенията ни в „Елсингтън парк“ преди да решиш да излееш чая върху леглото.
Софи почувства, че се изчервява. Сведе поглед към шапката в скута си.
— Нещата съвсем не бяха лесни за мен, милорд. Вярно е, че тогава говорехме повече и откривахме теми от взаимен интерес, но аз никога не можах да забравя, че искате от мен един наследник и нищо друго. А това ме изнервяше, Джулиан.
— Сега го разбирам далеч по-добре, след като си побъбрих с една циганска гадателка. Тя ми обясни, че жена ми е донякъде романтичка. Виновен съм, че не съм го взел предвид в отношенията си с нея, и ще направя всичко, за да поправя грешката си.
Софи бързо вдигна глава и веждите й се сключиха загрижено.
— Нима одобряваш моята така наречена склонност към романтизъм? Моля те, не се тревожи, Джулиан. Романтичните жестове са напълно безсмислени, ако зад тях не стои едно искрено чувство.
— Но поне ми позволи да ти доставя малко радост, скъпа — Той леко се усмихна. — Книгата за билките на Кълпепър ти хареса, нали?
Обзе я чувство на вина.
— Знаете, че съм изключително доволна от нея, милорд.
— А гривната? — настоя той.
— Много е хубава, милорд.
Той трепна.
— Много хубава. Разбирам. Е, ще очаквам с нетърпение да я видя на теб в скоро време.
Софи моментално засия, радвайки се, че може да му даде положителен отговор.
— Мисля, че ще я сложа още тази вечер. Ще ходя на празненството у лейди Сейнт Джоунс.
— Явно е било прекалено да се надявам, че нямаш планове за тази вечер?
— О, имам планове за всяка вечер през тази и следващата седмица. Тук, в града, непрекъснато става нещо, нали?
— Да — рече ядосано Джулиан. — Така е. Но ти не си длъжна да ходиш навсякъде, за където получиш покана. Мислех си, че ще си щастлива да прекараш една или две тихи вечери вкъщи.