— Но защо, за Бога, трябва да прекарвам такива вечери сама вкъщи? — промълви притеснено Софи.
Джулиан сложи ръце на бюрото пред себе си.
— Аз също смятах да прекарам вечерта тук.
Софи отново се помъчи да се усмихне. „Опитва се да бъде мил“ — каза тя на себе си. Но не желаеше от него обикновена любезност.
— Разбирам. Още един романтичен жест, предназначен да задоволи моите прищевки. Много великодушно от ваша страна, но не е необходимо да се безпокоите, милорд. Способна съм и сама да се забавлявам. Както ви споменах, откакто съм в града, получих много по-ясна представа за съпружеския живот. А сега действително трябва да тръгвам. Леля ви ще се чуди къде съм.
Тя стана бързо, забравяйки за шапката в скута си. Шапката се търкулна и падна на пода.
— Ти не разбра намеренията ми, Софи. — Джулиан стана и заобиколи бюрото, за да вдигне шапката. — Просто си мислех, че и двамата бихме могли да си позволим удоволствието на една спокойна вечер у дома. — Той сложи шапката на главата й и завърза изрядно панделките под брадичката.
Тя вдигна очи към него, опитвайки се да отгатне мислите му.
— Благодаря за жеста, милорд. Но не желая да нарушавам вашите светски навици. Сигурна съм, че ще се отегчавате вкъщи. Приятен ден, милорд.
— Софи!
Заповедническият му глас я застигна, точно когато слагаше ръка върху бравата.
— Да, милорд?
— А въпросът за новата икономка?
— Кажете на управителя си да говори с Моли Ашкетъл. Тя принадлежи от години към персонала на Рейвънуд и ще е чудесна заместничка на бедната госпожа Бойл. — И Софи изхвръкна от вратата.
Петнадесет минути по-късно тя нахлу в библиотеката на лейди Фани. Хариет, Джейн и Ан вече бяха там, потънали купчината книги на масата.
— Съжалявам, че закъснях — извини се припряно Софи когато другите вдигнаха поглед от заниманието си. — Съпругът ми настояваше да обсъдим въпроса за новата икономка.
— Колко странно — рече Фани от върха на стълбата, на която бе кацнала, за да прерови най-горната лавица. — Рейвънуд никога не се е занимавал с наемането на прислуга. Винаги е предоставял този въпрос на своите управители. Но няма значение, скъпа, важното е, че ние действително напредваме с твоя малък план.
— Така е — потвърди Ан, като затвори една книга и отвори друга. — Преди малко Хариет откри едно съответствие на животинската глава. Това е митологично създание, което се появява в една много стара книга по естествена философия.
— Не особено приятно съответствие, боя се — Хариет надникна над очилата си. — Свързано е с някакъв противен култ в древността.
— Сега преглеждам някакви старинни книги по математика, за да видя дали ще намеря нещо за триъгълника — каза Джейн. — Имам чувството, че сме съвсем наблизо.
— Както и аз. — Лейди Фани слезе от стълбата. — Но започвам леко да се безпокоя какво ще правим, когато получим отговорите.
— Защо го казваш? — Софи се настани до масата и взе един масивен том.
Хариет вдигна поглед.
— Снощи, преди да си легнем, Фани изведнъж бе поразена от някакъв неясен спомен.
— Какъв спомен? — настоя Софи.
— Нещо, свързано с едно тайно общество на доста диви млади развратници — изрече бавно Фани. — Чух за него преди няколко години. Никога не научих подробностите, но си спомням, че членовете му носели пръстени, за да се разпознават. Предполага се, че всичко е започнало в Кеймбридж, но някои от тях продължили съществуването на клуба и след като завършили. Или поне за известно време.
Софи погледна Джейн и Ан и едва забележимо поклати глава. Решили бяха да не тревожат Фани и Хариет с истинската причина, поради която търсеха тайната на черния пръстен. По-възрастните дами смятаха, че Софи просто проявява любопитство към някаква наследствена вещ.
— Казваш, че този пръстен ти е оставен от сестра ти? — Хариет замислено прелистваше страниците.
— Точно така.
— Знаеш ли откъде го е взела?
Софи се поколеба, опитвайки се да измисли някакво разумно обяснение. Но съобразителността й изневери, както обикновено, когато се опитваше да се измъкне с лъжа.
Ан услужливо й се притече на помощ.
— Нали каза, че тя го е получила от някаква родственица, починала преди много години.
— Точно така — потвърди Джейн, преди Софи изобщо да успее да отговори.
— Да. Някаква наша доста странна леля. Но аз лично никога не съм я срещала — рече бързо Софи.
— Хм, наистина много странна — Фани замислено се върна до лавицата за друга купчина книги. — Чудя се откъде пръстенът е попаднал у нея.