Софи потръпна при спомена за човека с черната пелерина и маската. Едно крайно необичайно вълнение.
Не, тя трябваше да бъде изключително внимателна и да не привлича повече внимание чрез пръстена.
Отговорът на Шарлот Федърстоун дойде само след няколко часа. Ан веднага го донесе на Софи. Тя разкъса плика със смесица от нетърпение и страх.
От една жена на честта до друга:
Ласкаете ме, желаейки от мен нещо, което сте така любезна да наречете „професионална информация“. В бележката си казвате, че се опитвате да научите някои подробности за една вещ, която сте получила в наследство и проучванията са Ви навели на мисълта, че аз бих могла да Ви помогна. Радвам се, че съм в състояние да Ви дам известна информация, но ми позволете да споделя с Вас, че нямам високо мнение за оня член на семейството Ви, който Ви е оставил пръстена. Който и да е бил, сигурна съм, че е имал крайно противни наклонности.
Спомням си, че през изминалите години съм срещала петима мъже, които са носили пръстен като този, който описвате в бележката си. Двама от тях вече са мъртви и, честно казано, светът е по-хубав без тях. Останалите трима са лордовете Ътъридж, Варли и Орлшстън. Не знам какво смятате да предприемете занапред, но Ви съветвам да бъдете извънредно предпазлива. Уверявам Ви, че те не са подходяща компания за никоя жена, независимо от общественото и положение. Колебая се дали да Ви дам този съвет, но може би е по-добре да обсъдите всичко със съпруга си, преди да предприемете каквото и да било.
Писмото бе подписано с красиво драснатите инициали на Шарлот Федърстоун „Ш. Ф.“
Сърцето на Софи заби учестено. „Най-сетне имена!“ — каза си тя. Някой от тези трима мъже би могъл да е отговорен за смъртта на Амелия.
— Трябва да се опитам по някакъв начин да срещна тези тримата — каза тя спокойно на Ан.
— Ътъридж, Варли и Ормистън — повтори замислено приятелката й. — Чувала съм за тях. Те са нормално приети в обществото, макар и репутацията им да не е най-добра. Като използваме твоите връзки и тези на баба ми, няма да е трудно да получим покани за местата, където обикновено се появяват.
Софи кимна, сгъвайки бележката на Федърстоун.
— Както виждам, списъкът с ангажиментите ми ще стане по-дълъг от всякога.
Глава 14
Уейкот вече започваше да й досажда, и то не за първи път. Раздразнението на Софи непрекъснато растеше. Тя леко се намръщи над рамото на лорд Ътъридж, докато той я водеше към танцовата площадка, и с облекчение забеляза, че Уейкот се запъти към градините.
Крайно време бе да я остави на мира тази вечер, каза си Софи. Най-после бе успяла да получи покана за танц от някога красивия, но сега доста съсипан Ътъридж, но това й костваше твърде много. Още щом пристигна на празненството, Уейкот започна да се върти около нея, също както на някои други събирания през миналата седмица.
Бе се оказало твърде трудно да открият къде ще бъде Ътъридж тази вечер; много по-трудно, отколкото Ан и Джейн предполагаха. Само Уейкот й липсваше на всичко отгоре. За щастие Ан успя да се добере някак си до списъка на гостите за тази вечеринка в последния момент. А Софи не спести време и усилия, за да бъде поканена.
Сведенията за лорд Ътъридж, с които разполагаха, бяха съвсем оскъдни.
— Говорят, че е пропилял по-голямата част от богатството си на игралната маса и че сега се оглежда за богата жена — обясни Ан рано този следобед. — В момента се опитва да спечели интереса на Корделия Байдл, а тази вечер тя ще бъде у семейство Делимор.
— Лейди Фани сигурно ще успее да ми издействува покана — реши Софи и предположението й се оказа вярно. Лелята бе малко изненадана, че Софи иска да присъства на едно събиране, което по всяка вероятност щеше да бъде извънредно скучно, но услужливо размени няколко думи с домакинята.
— Не беше никак трудно, скъпа — каза многозначително малко по-късно Фани. — Тези дни всяка домакиня би била щастлива да я удостоиш с присъствието си.
— Причината е в титлата на Джулиан, предполагам — забеляза сухо Софи, напомняйки си, че трябва да използува новото си положение и в края на краищата да накаже прелъстителя на Амелия.
— Титлата на Рейвънуд също е помогнала — Хариет вдигна очи от книгата си, — но не е лошо да знаеш, момичето ми, че не точно фактът, че си графиня, почти те направи личността на сезона.
Софи се сепна от забележката, а в следващия миг се намръщи.
— Няма нужда да се впускаш в подробности, Хари. Съзнавам, че в голяма степен дължа популярността си и на това, че дори в града хората твърде често страдат от главоболие храносмилателни проблеми и възпален черен дроб. Кълна се, на края на всяко събиране ми се налага да пиша не по-малко рецепти, отколкото някой доктор.