— Надявам се да ме извините, мадам. — Ътъридж се поклони кратко. — Боя се, че съм ангажиран за следващия танц.
— Разбира се. — Софи кимна сдържано и проследи как той се упъти през тълпата към една млада руса жена със сини очи и небесносиня рокля.
— Корделия Байд — рече Уейкот, изниквайки ненадейно зад гърба на Софи. — Не е особено умна, но се говори, че наследството й ще бъде достатъчна компенсация.
— Никога не съм смятала, че мъжете могат да оценят ума на една жена.
— Вярно е, че повечето мъже нямат достатъчно собствен ум, за да оценят подобно качество у когото и да било. Уейкот я гледаше настойчиво. — Дори бих се осмелил да кажа, че Рейвънуд също принадлежи към тази категория.
— Грешите, милорд — сряза го Софи.
— Тогава се извинявам. Но тъй като няма особени доказателства, че Рейвънуд цени очарователната си нова жена, човек има повод да се замисли.
— И какво трябва да направи той, според вас, за да покаже, че ме цени? Да разпръсква листа от рози пред входната врата всяка сутрин, може би?
— Листа от рози? — Уейкот вдигна вежди. — Едва ли Рейвънуд не е склонен към романтични жестове. Но досега трябваше да ви даде семейните смарагди.
— И защо? — сряза го Софи. — Моят тен не е подходящ за смарагди. Диамантите ми отиват много повече, не мислите ли? — Тя повдигна ръката си с грациозен жест, за да види той гривната, подарена й от Джулиан. Скъпоценните камъни проблеснаха на китката й.
— Грешите, Софи — рече Уейкот. — Ще бъдете прекрасна със смарагдите. Но се съмнявам, че Рейвънуд някога ще ги повери на друга жена. Свързани са с прекалено мъчителни спомени за него.
— Моля да ме извините, милорд. Струва ми се, че виждам лейди Фремптън до прозореца. Трябва да разбера дали моята рецепта за подобряване на храносмилането й е помогнала.
Софи се отдалечи, убедена, че е посветила предостатъчно време на виконта. Той се появяваше на почти всички светски събирания, на които тя присъстваше тези дни.
Докато се движеше из тълпата, й се стори, че не трябваше да оставя Ътъридж да си отиде толкова скоро. Дори и той да не беше човекът, когото търсеше, явно знаеше доста за аферите на Елизабет и бе склонен да говори. Сети се със закъснение, че той можеше да й даде ценна информация за другите двама мъже в списъка на Шарлот.
Отсреща Корделия Байд бе отказала втори танц на Ътъридж и той изглежда се канеше да тръгне към градините. Софи също си запроправя път към отворената врата.
— Забравете за Ътъридж. — Уейкот се плъзна изненадващо зад нея. — Заслужавате нещо по-добро. Дори и Елизабет не би си губила времето с него.
Софи светкавично се извърна с присвити от гняв очи. Очевидно Уейкот я бе следил.
— Не зная какво намеквате, милорд, нито пък искам да ми обяснявате. Но ще бъде много мъдро от ваша страна да престанете да разсъждавате върху познанствата ми.
— Защо? Защото се боите, че ако мълвата стигне до Рейвънуд, той ще ви удави в същото онова проклето езеро като Елизабет?
Софи го погледна ужасено, после му обърна гръб и изхвърча през отворената врата на хладния нощен въздух в градината.
— Следващия път, когато ме доведеш в мизерна дупка като тази, поне се погрижи да спечеля — Джулиан едва сдържаше гнева си, докато двамата с Даргейт се отдалечаваха от игралната маса.
Зад тях други играчи пристъпиха напред със заучено спокойствие, което обаче не бе в състояние да скрие трескавото вълнение в очите им. Заровете тихо потракваха, новата игра започваше. За една нощ се губеха и печелеха цели състояния Имения, фамилно притежание поколения наред, сменяха собствениците само за миг заради прищевките на съдбата. Джулиан едва скриваше отвращението си. Земята, с привилегиите и отговорностите, които произтичаха от нея, не биваше да се рискува в някаква глупава игра. Той не разбирани хората, които правеха подобно нещо.
— Стига си се оплаквал — смъмри го Даргейт. — Казах ти, че е по-лесно да се получи информация от един вечен победител, отколкото от някой, който е загубил. Нали получи онова, което искаше?
— Да, по дяволите, но ми струваше петстотин лири.
— Което е нищо в сравнение с онова, което Крендън и Мъсгроув ще загубят тази нощ. Неприятното при теб, Рейвънуд, е, че ти се свиди всяко пени, което не е похарчено за именията ти.
— Знаеш, че и собственото ти отношение към хазарта ще се промени напълно утре, когато наследиш титлата и земи и на чичо си. Ти си толкова закоравял играч, колкото и аз.
Джулиан направи знак на кочияша си, когато излязоха навън в хладната вечер. Наближаваше полунощ.
— Не бъди толкова сигурен. В момента съм твърде пристрастен към хазарта. И доходите ми в голяма степен зависят от него.