— Моля ви, милорд, нека не продължаваме.
— Той я уби. — Уейкот повиши глас. — В началото го правеше бавно, чрез серия от дребни жестокости. После започна да става все по-груб с нея. Казвала ми е, че няколко пъти я е бил с камшика си — бил я е като животно.
Софи бързо поклати глава, мислейки колко пъти и тя самата бе предизвиквала гнева на Джулиан. Но той никога не бе употребил насилие.
— Не, не мога да повярвам.
— Вярно е. Трябваше да я познавате от самото начало. Не можете да си представите колко се промени, след като се омъжи за него. Той винаги се е опитвал да окове духа й и да потуши вътрешния й огън. Тя му се противопоставяше по единствения възможен начин — като напълно го пренебрегваше. И направо обезумя в порива си да стане свободна.
— Някои хора казват, че действително е била луда — каза меко Софи. — Много тъжно, ако е истина.
— Той я докара дотам.
— Не, не бива да обвинявате Рейвънуд за състоянието й. Тази лудост е в кръвта, милорд.
— Не! — повтори свирепо Уейкот. — Рейвънуд причини смъртта й. Ако не беше той, днес тя щеше да е жива. И той трябва да плати за престъплението си.
— Това е пълна глупост, милорд — рече студено Софи. — Смъртта на Елизабет е била нещастен случай. Нямате основание за подобни обвинения. Нито пред мен, нито пред някой друг. Знаете също така добре, както и аз, че подобни изявления причиняват големи неприятности.
Уейкот тръсна глава, сякаш да проясни съзнанието си. Очите му някак потъмняха. Прокара пръсти през светлата си коса.
— Моля ви да ме изслушате. Не биваше да говоря тези неща пред вас.
Със сърцето си Софи отгатна какво се криеше зад несвързаните обвинения.
— Сигурно много сте я обичал, милорд.
— Прекалено много. Повече от самия живот. — Уейкот вече изглеждаше много уморен.
— Съжалявам, милорд. Съжалявам повече, отколкото мога да изразя.
Виконтът се усмихна мрачно.
— Толкова сте мила, Софи. Прекалено мила, може би. Започвам да вярвам, че наистина ме разбирате. Но не заслужавам вашата доброта.
— Не, Уейкот, със сигурност не я заслужаваш. — Гласът на Джулиан разсече като острие мрака. Той рязко отстрани ръката на Софи от ръкава на другия мъж. Диамантената гривна проблесна в тъмнината, когато той собственически я хвана йод ръка.
— Джулиан, моля те! — възкликна разтревожено Софи.
Той не й обърна внимание.
— Жена ми има слабост към страдащите. Но няма да позволя на никого да се възползува от тази нейна слабост. А най-малко на теб, Уейкот. Разбираш ли какво искам да кажа?
— Напълно. Лека нощ, мадам. И благодаря. — Уейкот изящно се поклони на Софи и се отдалечи.
Тя въздъхна.
— Наистина, Джулиан. Нямаше нужда да правиш сцени.
Той изруга през зъби и бързо я поведе по пътеката към къщата.
— Нямаше нужда да правя сцена? Софи, нима наистина не разбираш! Тази нощ ме провокираш в такава степен, че всеки миг ще изгубя самообладание. Казах ти съвсем ясно, че не искам при никакви обстоятелства да те виждам с Уейкот.
— Но той ме последва в градината. Какво трябваше да направя?
— А защо, по дяволите, е трябвало да излизаш сама в градината? — сряза я Джулиан.
Софи се оказа натясно. Нямаше как да му каже, че е искала да получи някаква информация от Ътъридж.
— Вътре беше много задушно — рече тя предпазливо, опитвайки се да се придържа към истината, за да не бъде изобличена в нагла лъжа.
— И все пак не е било редно да излизаш сама. Къде остана здравият ти разум, Софи?
— Не съм съвсем сигурна, милорд, но започвам да подозирам, че бракът има крайно отрицателен ефект точно върху това качество.
— Това не ти е Хемпшър, където спокойно можеш да се шляеш навсякъде сама.
— Да, Джулиан.
Той изпъшка.
— Когато използваш този тон, знам, че ме намираш за крайно отегчителен. Софи, давам си сметка, че през по-голямата част от времето те поучавам, но кълна ти се, непрекъснато ме провокираш. Защо създаваш такива ситуации? Нима искаш да докажеш и на двама ни, че не мога да контролирам жена си?
— Няма нужда да ме контролирате, милорд — рече тя сдържано. — Но едва ли някога ще го разберете. Без съмнение се чувствате длъжен да го правите заради онова, което се е случило с първата ви жена. Но ви уверявам, че никакъв контрол от ваша страна не е бил в състояние да й попречи да се самоунищожи. Тя е била отвъд вашето влияние, както и отвъд влиянието на всеки друг. Струва ми се, че никой не е бил в състояние да й помогне. И не трябва да се обвинявате, че не сте могъл да я спасите.