Силните пръсти на Джулиан стиснаха ръката й над лакътя.
— Проклятие! Предупредих те да не споменаваш Елизабет. Ще кажа само това: Бог е свидетел, че не успях да я предпазя от всичко онова, което я тласна към лудостта й, и ти може би си права. И вероятно никой човек не е бил в състояние да овладее тази лудост. Но бъди сигурна, че ще успея да те опазя, Софи.
— Но аз не съм Елизабет! — каза тя рязко. — И те уверявам, че съвсем не съм кандидатка за „Бедлам“.
— Съзнавам го напълно — каза успокояващо Джулиан. — И благодаря на Бога за това. Но ти също се нуждаеш от закрила, Софи. В някои отношения си прекалено уязвима.
— Не е вярно. Мога да се грижа за себе си, милорд.
— Ако толкова добре умееш да се грижиш за себе си, защо се поддаваш на трагичните сценки на Уейкот? — запита нервно Джулиан.
— Знаеш много добре, че той не лъжеше. Убедена съм, че е бил силно привързан към Елизабет. Вероятно не е трябвало да се влюбва в омъжена жена, но това не променя факта, че чувствата му са били искрени.
— Няма да отричам, че той бе напълно запленен от нея. И, повярвай ми, не беше единственият. Но независимо от това действията му тази вечер бяха само трик, за да спечели съчувствието ти.
— И какво от това? Понякога всички се нуждаем от съчувствие.
— С Уейкот това само би било първата стъпка в едно много коварно море. Ако има и най-малка възможност, той ще те повлече към дъното, Софи. Целта му е да те прелъсти и да хвърли този факт в лицето ми. Необходимо ли е да бъда по-ясен?
Софи се ядоса.
— Не, милорд, достатъчно ясно се изразихте. Но смятам, че грешите по отношение на чувствата на виконта. Във всеки случай, тържествено ви се заклевам, че няма да бъда прелъстена от него или от някой друг. Вече ви обещах вярност. Защо ми нямате доверие?
Джулиан преглътна едно безпомощно проклятие.
— Софи, не исках да кажа, че ти доброволно ще се поддадеш на уловките му.
— Милорд, аз смятам — продължи тя, пренебрегвайки усилията му да я успокои, — че най-малкото, което ми дължите, е уверението, че приемате думата ми по-този въпрос.
— По дяволите. Софи, казах ти, нямах пред вид…
— Достатъчно. — Тя рязко спря, принуждавайки го също да спре по средата на алеята. Вдигна поглед към него в отчаяна решителност. — Закълнете се в честта си, че не допускате да се оставя да бъда прелъстена от Уейкот или от някой друг. Искам думата ви, милорд, преди да направя още една крачка с вас.
— Наистина ли? — Той разглеждаше лицето й, озарено от лунната светлина, а собственото му изражение бе по-отчуждено и непроницаемо от всякога.
— Дължиш ми поне това, Джулиан. Толкова ли е трудно да произнесеш тези думи? Когато ми подари гривната и книгата на Кълпепър, ти твърдеше, че изпитваш почит към мен. Искам доказателство за тази почит, но не говоря нито за диаманти, нито за смарагди.
Нещо проблесна в погледа на Джулиан, когато той вдигна ръце, за да обгърне извърнатото й лице.
— Ти ставаш извънредно свирепо малко човече, когато решиш, че честта ти е засегната.
— Не по-свирепа, отколкото бихте бил вие, милорд, ако вашата чест бе поставена под въпрос.
Той заплашително сви вежди.
— И ще я поставиш ли под въпрос, ако не получиш отговора, за който настояваш?
— Разбира се, че не. Не се и съмнявам, че честта ви е неприкосновена. Но очаквам същото отношение и от ваша страна. Ако почитта е всичко, което изпитвате към мен, защо тогава, за Бога, не ми дадете едно убедително доказателство за уважението си?
В продължение на един дълъг миг той мълчаливо се взираше в очите и.
— Искаш твърде много, Софи.
— Не повече от онова, което вие искате от мен.
Той бавно кимна, отстъпвайки по един основен въпрос.
— Да, права си — каза тихо. — Не познавам никоя друга жена, която би спорила за честта по такъв начин. Всъщност, почти не познавам жени, които изобщо биха си дали труда да разсъждават по въпроса.
— Вероятно защото един мъж никога не се интересува от чувствата на жената по въпроса с изключение на случаите, когато загубата на нейната чест излага на риск и неговата собствена.
— Не продължавай, моля те. Предавам се. — Джулиан вдигна ръка, за да предотврати разгарянето на спора. — Много добре, мадам, имате тържествената ми клетва, че изпитвам пълно доверие във вашата женска чест.
Тя си отдъхна облекчено. Усмихна му се с разтреперани устни, знаейки какво му е струвало това признание.
— Благодаря, Джулиан. — Спонтанно се надигна на пръсти и докосна устни до неговите. — Никога няма да те измамя — прошепна тя сериозно.