— Тогава няма никаква причина нещата между нас да не вървят както трябва. — Ръцете му се сключиха почти грубо около нея, притискайки я до стройното му твърдо тяло. Устните му се склониха към нейните, властни, търсещи и някак странно нетърпеливи.
Когато той най-сетне вдигна глава, в очите му се бе появил познатият израз на очакване.
— Джулиан?
— Мисля си, моя вярна съпруго, че вече е време да си вървим вкъщи. Имам някои планове за останалата част от вечерта.
— Така ли, милорд?
— Определено. — Той я хвана под ръка и я поведе с големи крачки към балната зала, толкова бързо, че едва успяваше да го следва. — Нека веднага се сбогуваме с домакинята.
Но когато малко по-късно прекрачиха прага на собствения си дом, Гупи ги очакваше с необичаен израз на мрачна загриженост.
— Ето ви най-сетне, милорд. Тъкмо се канех да изпратя някой слуга до клуба ви. Леля ви, лейди Синклер, изглежда се е разболяла сериозно и госпожица Ратънбъри на два пъти изпраща молба за помощ от страна на графинята.
Глава 15
Джулиан неспокойно крачеше из спалнята си, напълно съзнавайки, че не може да заспи само защото Софи не е зад вратата, в нейната стая. Където трябваше да бъде. Прокара пръсти през вече разрошената си коса и се запита в кой ли момент нещата бяха стигнали дотам, че да не може да спи, когато Софи не е наблизо.
Отпусна се в креслото, купено от младия Чипъндейл преди няколко години, когато и той, и човекът, занимаващ се с обзавеждането, бяха увлечени по неокласическия стил. „Креслото е своеобразно отражение на идеализма на младостта ми“ — помисли си Джулиан в един рядък миг на самовглъбяване.
През онова отдавна минало време той бе способен да спори върху гръцките и римските класици до късно през нощта, да се ангажира с радикалната политика на реформаторите и дори да счита за необходимо да простреля в раменете двама мъже, осмелили се да поставят под съмнение честта на Елизабет.
„Много неща се промениха през последните няколко години“ — помисли си Джулиан. Сега рядко имаше време и настроение да говори за класиците, стигнал бе до заключението, че и вигите, дори и най-либералните от тях, са не по-малко корумпирани от торите, както и че самата представа Елизабет да има някаква чест е смешна.
Ръцете му разсеяно гладеха красивата махагонова резба на креслото. Една част от него все още откликваше на изчистените класически мотиви. Установи това с известна изненада. Също както и част от него настояваше да съчини няколко стиха, които да придружат гривната и билкарската книга на Софи. Но стиховете се оказаха безлични и нескопосани.
Не бе писал поезия от Кеймбридж и ранните дни с Елизабет и честно си признаваше, че няма талант за това. След един или два опита нервно смачка листа в големия си юмрук и написа сдържаната бележка, която в края на краищата получи Софи.
Но очевидно това не бе краят на историята. Тази нощ той бе получил още едно обезпокояващо доказателство, че нещо от неговия младежки идеализъм все пак е оцеляло, въпреки че бе направил всичко, за да го смаже, за сметка на едно цинично и реалистично отношение към живота. Не искаше да отрича, че нещо у него откликна съвсем спонтанно на настояването на Софи за доказателство, че той уважава чувството и за чест.
Джулиан се зачуди дали трябваше да се съгласява тя да прекара нощта с Фани и Хариет. Но пък как ли би променил решението й? От момента, в който получи съобщението от Гупи, тя бе буквално неудържима в нетърпението си да отиде и помогне на Фани.
Той реши да не спори. И също бе искрено загрижен за леля си. Фани бе ексцентрична, непредсказуема и понякога невъзможна, но Джулиан по своему бе привързан към нея. След смъртта на възрастните му родители тя бе единственият човек от рода, на който той действително държеше.
Софи веднага изтича да се преоблече и събуди камериерката си. Момичето се засуети, събирайки нещата й, докато тя приготвяше медицинското си сандъче и книгата на Кълпепър.
— Почти съм свършила някои билки — оплака се на Джулиан, докато той й помагаше да се качи в каретата. — Дано някой от тукашните аптекари ме снабди с лайка и ревен с добро качество. Ужасно е, че старата Бес е толкова далеко. Нейните билки са най-сигурните.
У Фани на вратата ги посрещна разстроената Хариет.
Голямата тревога на иначе винаги толкова спокойната Хари накара Джулиан да мисли, че леля му наистина е твърде зле.
— Слава Богу, че дойде, Софи. Толкова се безпокоях. Исках да изпратя за доктор Хигс, но Фани не иска и да чуе за него. Казва, че е шарлатан и че няма да го пусне да влезе в стаята. Не мога да я упреквам. Той губи много повече пациенти, отколкото спасява. Не знаех какво друго да направя, освен да изпратя да те повикат. Надявам се, че нямаш нищо против?