— Естествено. Веднага отивам при нея, Хари. — Софи припряно се сбогува с Джулиан и полетя нагоре по стълбите, следвана от слугата, който носеше медицинското и сандъче.
Хариет се извърна към Джулиан, който все още стоеше в преддверието, и го погледна неспокойно.
— Благодаря ви, че й разрешихте да дойде в такъв късен час.
— Не бих могъл да я спра, дори и да исках. Знаете, че много обичам Фани. Тя трябва да се лекува по най-добрия начин и почти съм съгласен с нея за доктора. Единствените лекове, които Хигс прилага, са пускането на кръв и очистителното.
Хариет въздъхна.
— Боя се, че сте прав. Никога не съм вярвала в пускането на кръв, а бедната Фани не се нуждае от никакво очистително повече след тази отвратителна болест. Софи и нейните билки са последната ни надежда.
— Софи знае много за билките — рече успокоително Джулиан. — Аз лично мога да свидетелствам за това. Със сигурност имам най-здравата прислуга в града този сезон.
Хариет се усмихна унесено на опита му да я разведри.
— Да, знам. Нашият персонал също се чувствува добре благодарение на многобройните й препоръки. А и моят ревматизъм е далеч по-поносим, откакто започнах да пия нейното лекарство. Какво щяхме да правим сега без нея, милорд?
Въпросът кой знае защо притесни Джулиан.
— Не зная — отвърна той.
Двадесет минути по-късно Софи се появи отново на горната площадка на стълбището и им съобщи, че неразположението на Фани вероятно е причинено от развалена риба на вечеря и че ще й е необходимо доста време, за да я лекува и да наблюдава подобрението й.
— Със сигурност ще остана цялата нощ, Джулиан.
Разбирайки, че нищо не може да се направи, той неохотно се върна вкъщи с каретата.
Но неспокойството му се върна съвсем скоро, след като отпрати Кнептън и се приготви да легне в самотното легло.
Чудеше се дали да слезе долу в библиотеката и да намери някоя скучна книга, когато изведнъж се сети за черния пръстен. Покрай тревогата, че откри Софи в градината с Уейкот и че Фани се е разболяла, той бе забравил за проклетия пръстен.
Даргейт беше прав. Веднага трябваше да се отърве от него. Джулиан реши да го вземе от малкото ковчеже за бижута на Софи. Самият факт, че пръстенът все още й принадлежи, го изпълваше с тревога. Като нищо можеше да й хрумне да го носи отново.
Взе една свещ и мина през междинната врата. Спалнята на Софи изглеждаше празна и изоставена без нея. Той отново си даде сметка колко неотменимо бе станало вече присъствието й в живота му. Празното легло бе повече от достатъчно, за да го накара да проклина всички продавачи на развалена риба. Ако не бе болестта на Фани, сега той щеше да люби своята вироглава, нежна, страстна, почтена жена.
Джулиан се приближи до тоалетката и отвори капака на ковчежето. Вгледа се в оскъдната колекция от бижута на Софи. Единствената ценна вещ бе диамантената гривна, която й бе подарил. Тя бе сложена на почетно място върху подложката от червено кадифе.
Необходими бяха и чифт обици, които да се съчетаят с гривната, реши Джулиан.
После погледът му падна върху черния пръстен в ъгъла на ковчежето. Сложен бе върху малко, сгънато листче хартия. Дори само видът му предизвика глухо раздразнение у Джулиан. Софи знаеше, че пръстенът е даден на сестра й от някакъв безсърдечен развратник, прелъстил без угризения една невинна девойка. Но дори и тя нямаше представа колко опасна бе тази метална халкичка и какво означаваше.
Джулиан протегна ръка и взе пръстена. Пръстите му докоснаха сгънатата хартия под него. Подтикнат от някакво ново безпокойство, той я взе и разгърна.
На листчето бяха написани три имена: Ътъридж, Варли и Ормистън.
Глухото раздразнение на Джулиан само за миг се превърна в ярост.
— Наистина ли ще се оправи? — Хариет стоеше до леглото на Фани и тревожно се вглеждаше в бледото лице на приятелката си. След часове на спазматично повръщане и стомашни болки най-сетне Фани, напълно изтощена, бе заспала.
— Надявам се. — Софи смеси още една щипка билки в чаша вода. — Тя изхвърли по-голямата част от развалената храна и, както виждаш, вече не я боли чак толкова. Ще я наблюдавам до сутринта. Почти съм сигурна, че кризата вече мина, но все пак не смея да я оставя.
— Ще стоя при теб.
— Няма нужда, Хари. Моля те да си легнеш. Изтощена си почти колкото Фани.
Хариет отхвърли съвета с небрежно движение на ръката.
— Глупости. Не бих могла да заспя, като знам, че все още е в опасност.
Софи се усмихна с разбиране.