— Ти действително си й много добра приятелка, Фани е щастлива да те има до себе си.
Хариет седна на един стол до леглото, разсеяно намествайки алените си поли.
— Не, не, Софи. Точно обратното. Аз съм щастлива, че Фани е моята най-скъпа приятелка. Тя е радостта в живота ми — единственият човек на света, на когото мога да кажа всичко, независимо дали е глупаво или мъдро. Единствената, с която мога да споделя както най-дребната клюка, така и най-монументалната новина. Единствената, в чието присъствие мога да плача и да се смея и с която от време на време мога да си позволя малко повечко шери.
Софи се бе облегнала на стола от другата страна на леглото и наблюдаваше Хариет с някакво внезапно просветление.
— Тя е единственият човек на света, с когото действително можеш да се почувствуваш свободна.
Хариет за миг й се усмихна ослепително.
— Да. Напълно си права. Единственият човек, с когото мога да бъда свободна. — Тя докосна ръката на Фани, отпусната безсилно на бродирания чаршаф.
Софи проследи с поглед малкия жест и усети обичта, с която бе проникнат. Един познат копнеж се събуди в нея и тя се замисли за връзката си с Джулиан.
— Ти си много щастлива, Хари — каза меко. — Дори между семейните двойки едва ли има много хора, които да са така дълбоко свързани, както вие с Фани.
— Знам. Тъжно е, но донякъде и разбираемо. Как един мъж и една жена биха могли да се разбират, както ние с Фани? — запита простичко Хариет.
Софи сплете пръсти в скута си.
— Може би — изрече тя бавно, — може би пълното разбиране не е необходимо, ако съществуват искрена любов, взаимно уважение и толерантност.
Хариет я погледна остро, а после я понита внимателно:
— И това ли се надяваш да намериш с Рейвънуд, скъпа?
— Да.
— Както съм казвала и преди, той не е лош човек, но не знам дали ще може да ти даде онова, което търсиш. Фани и аз бяхме безпомощни свидетели как Елизабет унищожи почти всичките му добри качества, които ти сега се опитваш да пробудиш. Аз лично съвсем не съм сигурна, че който и да е мъж е в състояние да даде на една жена онова, от което тя действително има нужда.
Софи стисна пръсти още по-силно.
— Той е мой съпруг и аз го обичам. Не отричам, че понякога е арогантен, упорит и извънредно труден, но както и ти каза, той е добър човек, честен човек. И гледа много сериозно на отговорностите си. Никога не бих се омъжила за него, ако не бях сигурна в тези неща. А по едно време мислех изобщо да не се женя.
Хариет кимна с разбиране.
— За жената бракът е една доста рискована авантюра.
— Е, аз поех риска. И по един или друг начин ще се постарая нещата да тръгнат добре. — Софи се усмихна при спомена за сцената между нея и Джулиан в градината малко по-рано същата вечер. — Винаги, когато загубя всяка надежда, Джулиан ми дарява малък лъч светлина и аз отново се въодушевявам от авантюрата.
Фани се раздвижи и отвори очи малко след зазоряване. Погледна първо Хариет, която похъркваше в креслото, и уморено се усмихна с дълбока привързаност. После се обърна и съзря Софи, която точно в този момент яко се прозяваше.
— Виждам, че съм била пазена добре от своите ангели-хранители. — Гласът на Фани все още бе слаб, но тя очевидно бе в обичайното си настроение. — Боя се, че и за двете ви нощта е била твърде дълга. Моля да ме извините.
Софи се разсмя, стана и се протегна.
— Да смятам ли, че вече се чувстваш по-добре?
— Безкрайно по-добре, макар че се заклевам никога вече да не ям студен калкан. — Фани се надигна, облегна се на възглавниците и взе ръката на Софи.
— Никога не ще мога да се отблагодаря за добрината ти скъпа. Такава отвратителна история. Трябваше да се разболея от нещо поне малко по-изискано, като сплин или невроза.
Тихото похъркване откъм другия стол внезапно спря.
— Скъпа моя Фани — разбуди се бързо Хариет, — ти една ли някога ще страдаш от сплин или нещо подобно. — Тя се наведе и взе ръката на приятелката си. — Как се чувстваш, мила? Толкова ме изплаши. Дано никога вече не се случва.
— Ще се постарая да не се повтаря — обеща Фани.
Софи с удивление видя неподправеното чувство, изписано върху лицата на двете жени. Връзката между Фани и Хариет бе нещо отвъд приятелството, осъзна тя с внезапно прозрение. Реши, че е време да се сбогува. Не бе сигурна, че разбира напълно отношенията между лелята на Джулиан и нейната приятелка, но бе сигурна, че е най-добре да ги остави сами. Тя стана и започна да опакова медицинското си сандъче.
— Мога ли да помоля иконома да нареди да приготвят каретата ти? — запита тя Фани.
— Трябва да закусиш, скъпа Софи — рече веднага Хариет — Та ти изобщо не си спала и не бива да тръгваш, без да хапнеш нещо.