Софи хвърли поглед към високия часовник в ъгъла и поклати глава.
— Ако побързам, ще мога да се присъединя към Джулиан на закуска.
Половин час по-късно Софи влезе в собствената си спалня, прозина се отново и реши, че леглото е много по-привлекателно от закуската. Никога в живота си не се бе чувствала толкова изтощена. Изпрати Мери от стаята с уверението, че не се нуждае от помощта й, и седна на тоалетката. Нощта, прекарана в креслото, твърде много бе допринесла за безпорядъка на прическата й, осъзна тя самокритично. Косата й бе направо ужасна.
Посегна към четката с посребрена дръжка и блясъкът на диаманти привлече погледа й. Намръщи се, когато сепнато установи, че е забравила отворено ковчежето с бижутата. Но снощи ужасно бързаше. И вероятно бе пропуснала да го затвори, след като сложи вътре диамантената гривна.
Понечи да сложи капака и в следващия миг с ужас осъзна, че черният пръстен и бележката с трите имена са изчезнали.
— Това ли търсиш, Софи?
Студеният глас на Джулиан я накара да подскочи и да се извърне към него. Той стоеше до междинната врата. Облечен бе в костюм за езда и любимите си високи, лъснати ботуши. Държеше пръстена в ръката си. В другата му ръка бе познатото късче хартия.
Софи се втренчи отначало в пръстена, после в искрящите очи на Джулиан. Почувствува, че се вледенява.
— Не разбирам, милорд. Защо сте взел пръстена от ковчежето ми?
Говореше храбро и спокойно, но тонът далеч не отразяваше душевното й състояние. Коленете й омекнаха при мисълта, че Джулиан е намерил бележката с имената.
— Защо съм взел пръстена, е дълга история. Но преди да се впуснем в нея, може би все пак ще ми кажеш как е Фани.
Софи преглътна.
— Възстановява се, милорд.
Той кимна, влезе в стаята и се настани в едно кресло до прозореца. Сложи пръстена и листчето на масичката до себе си. Утринната светлина за миг се отрази в тъмния метал.
— Отлично. Вие сте съвършена болногледачка, мадам. И след като този въпрос вече не е от първостепенна важност, може би ще ми обясните какво смятате да правите с този списък от имена.
Софи се отпусна на столчето до тоалетката си и сключи ръце в скута си, чудейки се как да се справи с този неочакван обрат на събитията. Съзнанието й бе замъглено от дългата безсънна нощ.
— Предполагам, пак съм ви ядосала, милорд.
— Пак? — Веждите му се сключиха по познатия заплашителен начин. — Да не би да намекваш, че това е обичайното ми отношение към теб?
— Така изглежда, милорд — рече нещастно Софи. — Всеки път, когато помисля, че нещата помежду ни започват да се оправят, се случва нещо, което съсипва всичко.
— И чия е вината, Софи?
— Не може вечно да ме обвинявате — заяви тя, усещайки, че е на края на силите си. Дошло й бе твърде много. — Макар и да се съмнявам, че ви интересува, ще си позволя да ви напомня, че имах дълга и изтощителна нощ. Буквално не съм мигвала и не съм готова за инквизиции. Смятате ли, че можем да отложим всичко това за малко по-късно, след като подремна?
— Не, Софи. Няма да отлагаме този разговор нито минута. Но ако това е някаква утеха за теб, и двамата сме в еднакво положение. И аз не спах много тази нощ. През по-голямата част от времето се опитвах да си представя откъде си се добрала до този списък и защо го свързваш с пръстена? Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? Какво знаеш ти, мътните да го вземат, за тези мъже и какво възнамеряваш да правиш с информацията, която имаш за тях?
Софи го изгледа уморено. Нещо в начина, по който бе задал въпроса, й подсказа, че той знае за пръстена и за имената върху листчето дори повече от нея.
— Обясних ти, че пръстенът е бил даден на сестра ми.
— Това вече го знам. А списъкът с имената?
Софи прехапа долната си устна.
— Ако ви кажа и за списъка, вие ще се ядосате още повече, милорд.
— Нямаш друг избор. Откъде се сдоби с този списък?
— От Шарлот Федърстоун. — Нямаше смисъл сега да го отрича. Не й се удаваше да лъже, дори и когато бе в най-добра форма, а тази сутрин бе толкова изтощена, че не се и опита. А и без друго бе ясно, че Джулиан знаеше достатъчно.
— Федърстоун! Проклятие! Трябваше да се сетя. Кажи ми скъпа, каква репутация очакваш да имаш, когато се разчуе, че общуваш с една представителка на демимонда, или изобщо не те интересува, че клюкарите ще те разкъсат, когато всичко излезе наяве?
Софи сведе поглед към ръцете си.
— Не съм разговаряла лично с нея. Една приятелка й занесе писмото ми. Госпожица Федърстоун отговори съвсем дискретно. Тя действително е много мила, Джулиан. Мисля, че можем да станем приятелки.