Трябваше да си играя ролята, а неподправеното ми объркване само щеше да ми е от полза при това представление.
— Това е ужасно! — възкликнах аз и се намръщих. — Абсолютно грубо и невъзпитано. Не съм очаквала подобно нещо от Земята.
Ориана разбиращо свъси вежди. Таксито спря пред една осеметажна сграда от камък и стомана с ослепителни кристални врати. Вратата към първия етаж се отвори с тих пукащ звук. Ориана тръгна пред мен с танцова стъпка, разбутвайки тълпата, запълнила коридора.
— Докато аз и моите приятели приключим с теб, ще се научиш да очакваш всичко. Не идвам често тук — говореше тя, докато излизахме от асансьора. После забави крачка, за да мога да я следвам. Майка ми ни предостави това местенце само за няколко дни. Много прилича на жилището ми в Париж. То ми принадлежи от годините, когато бях дете.
Вратата на апартамента с номер 43 беше абсолютно обикновена — с ламперия и с месингови цифри. Ориана постави длан върху нея и тя се отвори.
— Имаме си гости — извика.
След белия коридор пред нас се разкри мрачно дълго помещение.
— Добре дошла вкъщи. Какво можем да направим за теб, Ориана? — попита мек мъжки глас.
— На гости ни е дошла една живописна и доста консервативна гостенка. Кажи на Шраг и Кайт да дойдат и да се запознаят с нея.
Помещението бързо промени цвета си на млечнобял със златисти орнаменти. Гардеробът от палисандрово дърво се отвори, за да поеме палтото ми и наметалото на Ориана.
— Епохата на английското Регентство — обясни тя. — Това са разбиранията на Кайт за консерватизма.
Шраг и Кайт — имената звучаха доста необяснимо. Чудех се дали няма да съжалявам, че съм дошла тук.
— Не обръщай внимание на имената — продължи Ориана, докато моделираше останалите подробности от стаята в духа на същата епоха. — Всичките ми приятели са запалени по Верноринг и работят и се забавляват под измислени имена. Не знам как се казват в действителност. А май че и собствените им родители не знаят.
— Защо?
— Това е играта тук. Има само две правила — никой не знае с какво точно се занимаваш, а ти внимаваш да не престъпваш закона.
— Това не отнема ли удоволствието от криптоманията? — попитах.
— Охо! Криптомания — криене в гробници. Съжалявам. Опитвам се да се предпазвам от многозначните думи. Наричаме го Верноринг.
— Е, не е ли точно така? — настоях аз.
— Не — замисли се Ориана. — Незаконните неща водят след себе си неприятности. А това е доста глупаво. За него си има друга игра, но никой от нашите приятели не участва в нея. Ето го и Кайт.
Кайт влезе в стаята през една двойна врата. Беше облечен в избелял дънков костюм. Бе почти два метра висок и носеше на ръце котенце на зелени и бели петна. Ориана ни запозна. Кайт се усмихна и леко се поклони, после протегна свободната си ръка. Държеше се съвсем естествено и не блестеше с кой знае каква особена красота, но бе привлекателен и жестовете му издаваха известна стеснителност. Той седна с кръстосани крака на ориенталския килим, а котенцето започна да си играе в моделираната имитация на персийска градина. Над главите ни се появи светлина, която обля котето. То измяука от удоволствие и легна по гръб.
— Довечера ще излезем — каза Ориана. — Къде е Шраг?
— Мисля, че спи. През последните три дена работи върху една възложена му задача.
— Събуди го тогава.
— Защо не се пробваш ти? — отвърна Кайт.
— Защо пък не? Дори ще ми достави удоволствие.
Ориана скочи от стола и тръгна към коридора. Чуваше се как отваря и затваря вратите с трясък.
— Само ще му наруши спокойствието — обади се със съжаление Кайт и поклати глава. — Понякога направо й се иска да изглежда като фурия.
Промърморих нещо неясно в знак на съгласие.
— Но е наистина много мила. Трябва да го знаеш.
— Аз много я харесвам — кимнах.
— Тя е единствено дете, а това има значение. Аз имам брат и сестра. А ти?
— Брат — отговорих. — Както и много роднини.
Кайт се усмихна и лицето му стана неестествено красиво. Премигнах и отместих поглед.
— Неприятно ли е всички да те наблюдават през камерите? — попита той.
— Започнах да се изморявам от това — въздъхнах.
— Трябва да внимаваш кого докосваш и с кого се ръкуваш. Има хора, които никак не се съобразяват с правото ни на личен живот и си мислят, че могат да ни прикачват камери тук и там. — Той повдигна леко ръка със събрани пръсти и погледна през един малък процеп между тях. — Има такива микроскопични модели, които могат да се скрият практически навсякъде.