— Но това не е ли противозаконно?
— Ако не си се подписала под закона за личния живот, винаги могат да кажат, че попадаш под силата на общия закон. Тогава си защитена единствено в зоните за нулево разузнаване. Там камерите се изключват… е, поне в повечето случаи.
— Това са глупости — каза някой с дълбок и дрезгав глас.
Когато се обърнах, видях, че Ориана е хванала за ръка и дърпа в стаята един много висок и набит мъж с доста младежки изглеждащо лице.
— През последните пет години никой не е прикачвал наблюдаващи камери, без да има необходимото за това разрешение. Не и след случая Уейн срещу „Ел Ей Пъбай“.
— Касея Мейджъмдар от Марс. Това е Шраг. Той е завършил право. Има почти толкова подобрения, колкото имам и аз.
Изправих се, а Шраг застана на едно коляно пред мен. Дори и така едва му стигах до брадичката.
— Очарован съм — каза той и ми целуна ръка.
— Престани! — извика Ориана. — Тя е мой партньор.
— Не се пали чак толкова — отвърна й Шраг.
— Ние сме сестри след симулацията.
— О, Боже, колко архаично — възкликна Шраг с усмивка.
Не смятам, че разбирах дори една трета от това, което говореха хората в Ню Йорк.
Вървях по улицата, уловила за ръцете ту Ориана и Шраг, ту Ориана и Кайт, като се оставях да ме водят, където си искат. Кайт наистина беше много привлекателен и склонен към флирт, но си мислех, че прави това повече за да ядоса Ориана, отколкото да впечатли по някакъв начин мен. Записвах в компютъра си улиците и посоката на движение, в случай че се наложеше сама да намеря пътя за връщане до Пен Стейшън. Всъщност на компютъра си имах записана картата на целия град, както и на всички останали градове на Земята. Можех да се загубя само, ако някой ми откраднеше компютъра, но Ориана ме увери, че в Ню Йорк нямало крадци.
— Колко жалко — отвърнах закачливо.
— Да — съгласи се с мен тя. — Но това не означава, че не съществува никакъв риск. Риск е, че сме решили да се пазим.
— Аз реших, че вече е време за обяд — обади се Кайт. — Тук наблизо има едно чудесно старо място за деликатеси. Абсолютно архаично.
Той забеляза изненадата ми и обясни:
— „Архаично“ означава „старо, историческо, древно“. Това са все хубави думи.
— На Марс това означава нещо съвсем друго.
— „Архаици“ на Марс наричат онези, които искат да запазят управлението на ОМ — поясни Ориана.
— Ти такава ли си? — попита ме Шраг.
— Не заемам никаква позиция. Семейството ми е силно свързано с автономията на ОМ, но аз все още се уча.
Докато обсъждахме тази тема, минахме покрай едно семейство хасиди, всички облечени в черно. Мъжете носеха шапки с широка периферия, а покрай слепоочията им се спускаха дълги и тънки кичури коса. Жените носеха дълги и семпли рокли от естествени материи. Децата, облечени в черно и бяло, щастливо подскачаха и танцуваха около тях.
— Прекрасни са, нали? — подметна Ориана, докато наблюдаваше семейството през рамо. — Абсолютни архаици. Нямат нищо общо с измерения и терапии.
— Ню Йорк е идеалното място за такива като тях — съгласи се Кайт.
Минахме покрай една жена, която водеше на каишка зад себе си пет малки кученца, а зад нея вървеше автоматизираната кофа за боклук. Подминахме и петима мъже, които бяха абсолютно голи, но това не правеше впечатление на никого, понеже телата им бяха идеално гладки, без никакви петна по загорялата им кожа. Един кентавър, чиято човешка част бе облечена с официален вълнен костюм в стил „Крал Едуард“ и носеше бомбе, се чувстваше съвсем удобно на улицата. Видяхме и жена-ягуар — с козина, а не увита в кожа от животното, — както и две малки момичета, навярно на по десет земни години, облечени в бели балетни костюми, а от гърбовете им израстваха криле. Не можех да определя със сигурност дали им бяха по рождение, или им бяха присадени. Подминахме групичка ученици, облечени в червени якета и черни панталони, съпровождани от мъже в черни раса, които според Кайт бяха папски католици. На улицата имаше доста хора, които бяха трансформирали телата си в шарките на различни минерали, както и такива, които нямаше да направят впечатление никому, ако дойдеха на Марс. Видях, разбира се, и „механизираните“ — онези, които заменяха части от телата си с метални елементи, пълни с биорепродуктивна материя. Бях чувала, че това е много скъпа процедура. Много по-евтино излизало да подмениш тялото си изцяло. И двете процедури бяха законни, искаше се само човек да успее да докаже, че в генотипа си има грешки. Напомняха ми много за елоанците и за Десетте куба.