— Той разтваря душата си пред теб — намеси се Ориана. — Казва тези неща само на хората, които харесва.
— Много може да се напише и за конфликтите между здравите — подсказах му аз. — За неразбирателството в политиката и вземането на предварително уговорени решения.
— Това не може да ни отведе до смисъла на съществуването — тъжно поклати глава Кайт. — Не може да ни отведе и до преломния момент. Ти така ли искаш да живееш?
Не знаех какво да му отговоря.
— Аз правя това и сега — отговорих просто най-накрая.
— Разшири мирогледа си — посъветва го Шраг. — Тя е права. Все още съществуват сблъсъци между организации и правителства. Като казусът „ФБР срещу ВАЮП“ например. Може да напишеш бестселър.
— Те дори и от това ни лишават — отговори Кайт. — Няма войни, а само икономически конфликти зад затворени врати. Нищо, което да накара кръвта ти да кипне.
— Кайт е романтик — обади се отново Ориана.
Това наистина го подразни и той отговори:
— Съвсем не е така. Романтиците са искали да се самоунищожат.
— Говори като истинска рожба на своето време — засмя се Шраг. — Когато прави сравнения с тях, Кайт е здравомислещ. Страстта е да живееш на ръба, но без риск, моля.
— Всяка страст ми харесва — ухили се Кайт. — Но просто не искам да се чувствам като нечия собственост.
Актьор, преоблечен като сервитьор, отнесе чинията ми.
Омфалос беше разположен върху пет хектара земя в южната част на Манхатън, близо до Батъри Парк. Беше много солидна композиция, изградена от правоъгълна постройка с други по-малки около нея и всички те блестяха заради златната си инкрустация.
На входа съвсем в началото на комплекса Ориана се идентифицира с длан и отговори на няколко въпроса, зададени от безизразен служител на охраната. Пресрещна ни пазач — човешко същество, който ни заведе в едно съседно помещение, седна зад бюрото си и ни попита по какви причини сме решили да предприемем обиколката.
— Искам да проведа личен разговор с един от обитателите — обясни Ориана.
Погледнах я изненадано, защото не ни беше казала за тези свои намерения.
— Необходими са ни истинските ви имена и родови връзки, за да получите разрешително — каза той.
— Ние не участваме — обади се Шраг, а Кайт кимна в съгласие. — Ще ви чакаме отвън.
Ориана ги увери, че няма да се бавим повече от един-два часа. Друг служител ги придружи до изхода. Пазачът бързо провери в общественото ни досие умствения ни статус, в случай на нарушаване на сигурността.
— Вие сте марсианка — погледна ме той. — Не участвате във Верноринг. И земяните май се мъчат да ви впечатлят. — Мъжът погледна право към Ориана.
— Вие марсианец ли сте? — попитах го аз.
— Не. Но един ден много ми се иска да отида дотам.
Пазачът хвърли поглед към компютъра си и кимна в знак на одобрение.
— Имам биографията ви и картина от стотици различни „ЛитВид“ източници. Вие сте знаменитост. Така. Всичко е ясно. Добре дошли на Омфалос 6 — първото ви впечатление от Небесата. Моля ви да не се отделяте нито за миг от придружаващия ви екскурзовод.
— Какво общо имаш с това място, освен че баща ти притежава дялове? — попитах Ориана, докато един служител ни водеше по подземния тунел към главната конструкция.
— Имам резервация за времето, когато стана на двеста години — отвърна тя. — Не знам дали някога ще я използвам. Може просто да умра. Сега ми е лесно да говоря така, но кой знае какво ще се случи след време…
— С кого ще говорим тук? — попитах я аз.
— С един приятел. — Тя сложи пръст на устните си. — Окото ни наблюдава.
— Това пък какво е?
— Мислителят на Омфалос. На много високо ниво е. Въобще няма нищо общо с Алис. Повярвай ми, това е най-добрият мислител, създаден някога на Земята.
Потиснах първоначалния си импулс да защитя Алис. Ориана беше права.
Вътрешността на сградата бе не по-малко внушителна. Преддверието се издигаше на двайсетина метра над късия коридор. В неговия край имаше асансьорна шахта, която се издигаше до самия таван, а пред нас потъваше в блестящо черно езеро. Стените бяха от нанокамък, подовете, които имаха няколкосантиметрова изолация, бяха защитени срещу удари и снабдени с обезопасителни полета, за да могат да издържат на външно влияние, а във всеки ъгъл имаше инсталации за възстановяване на евентуални поражения. С няколко думи казано — консервативно и непробиваемо място.