— Над нас са апартаментите — обясни Ориана. — Има около десетина хиляди жители. Сто от апартаментите са с нормален обем и са за тези, които идват и си отиват всяка седмица. Тоест, за така наречените „необвързани“. Останалите са малки килийки за топлинен сън.
— Искаш да кажеш, че обитателите през цялото време сънуват?
— Преживяват обикновени симулации или дистанционно сензориране. Омфалос има андроиди и роботи по поддръжката навсякъде по Земята, които са настроени на човешките сетива. Той има достъп до тях по всяко време. Обитателите могат да бъдат където си поискат. Известна част от роботите могат да правят проекция на обитателите в цял ръст и ти да не можеш да разбереш, че всъщност не разговаряш с истинския човек, а с негово копие. Ако ти се прииска да се оттеглиш и да си починеш за известно време, Омфалос предлага най-добрите възможни симулации.
От онова, което бях чела, и от онова, което Ориана ми беше разказвала на „Туамоту“, знаех, че повечето от жителите на Омфалос бяха в състояние на дълъг хибернационен сън, а телата им — потопени в наномедикаменти. Технически погледнато, те не бяха елоианци, понеже не можеха да се местят в пространството, да живеят или да работят на друго място, само че никой не знаеше със сигурност докъде точно можеха да се простират техните проекции. Омфалос беше убежище на много богатите и властимащите, които не искаха да бъдат анулирани на Пояса или Марс, а искаха да живеят по-дълго. Медицинската обработка, която прочистваше, тонизираше, настройваше и поддържаше тялото и съзнанието здрави и жизнеспособни, беше без ограничения във времето и се прилагаше легално, благодарение на вратичка в закона.
Този Омфалос и останалите подобни четирийсет и две структури в света не бяха одобрявани от по-голямата част от населението. Но те си бяха изплели мрежа за легална защита нависоко в земните правителства.
— Защо не искаш да живееш тук? Охраната го нарече рай.
Ориана вървеше няколко крачки зад мен и сви рамене.
— Покажи ми някой, който иска — каза тя.
Повиках асансьора, който пристигна веднага.
Излязохме от него и Ориана ме поведе за ръка по един коридор, който сякаш беше част от луксозен хотел от началото на двайсети век. Във вазите върху дървените маси имаше цветя. Стъпвахме върху дебел неметаболичен килим, най-вероятно от истинска вълна, със зелени и бели цветни мотиви по него.
Ориана намери вратата, която търсеше. Почука лекичко и вратата се отвори. Влязохме в малка светла стая с една маса и три стола стил „Империя“. В стаята миришеше на рози. Стената срещу столовете изсветля. Пред нас се появи високочестотен виртуален образ, чрез който виждахме като през стъкло сцената отвъд. Чернокоса жена със строга красота, надхвърлила средната възраст, седеше в бял стол от ковано желязо в средата на прекрасна градина под сянката на дърветата. Виждахме подредени розови храсти, отрупани с червени, жълти и сини цветове, които отвеждаха погледа в далечината до внушителен викториански цветарник. Високо на хоризонта се трупаха облаци. Денят изглеждаше горещ и влажен и предвещаваше буря.
— Здравейте, госпожице Моар — поздрави я Ориана.
Лицето ми изглеждаше познато, но не можех да се сетя откъде.
— Здравей, Ори. Колко приятно е, че си довела гости — усмихна се лъчезарно жената.
— Госпожице Моар, това е моята приятелка Касея Мейджъмдар от Марс.
— Радвам се да се запознаем.
— Познаваш ли госпожица Моар, Касея?
— Опасявам се, че не.
Ориана поклати глава и сви устни.
— Нямаш подобрения. Това винаги те поставя в неизгодна позиция. Пред теб е президент Даниел Моар.
Бях чувала името.
— Президент на Съединените щати ли? — попитах. Лицето ми издаваше колко бях впечатлена.
— Преди четирийсет години — уточни Моар, накланяйки настрани глава. — Всички, освен някои приятели и моята кръщелница, са ме забравили. Как си, Ори?
— За мен е голяма чест. Моля да бъда извинена, че не дойдох по-рано. Знаете, че пътувахме.
— До Марс. В същия кораб с госпожица Мейджъмдар ли бяхте на връщане?
— Да, и признавам, че неслучайно идвам тук.
— Надявам се, че е нещо интересно.
— Притискат Касея. Прекалено невежа съм, за да знам какво става.
Президент Моар се наведе напред и заяви:
— Искам да ми кажеш.
Ориана повдигна ръка и попита:
— Позволявате ли?