— С нищо. Както вие казахте, ние сме слаби и незначителни.
— Смяташ ли, че политиката е проста и честна игра, в която участват разумни човешки същества?
— В най-добрия случай, да — отговорих неуверено.
— Но твоят опит…
— Марсианската политика доста изостава — отбелязах аз.
— Чичо ти Битрас… има ли широки политически разбирания?
— Мисля, че да.
— Искаш да кажеш, че изглежда така в сравнение с теб?
Безпокойството ми се усили. Не обичах да ме поставят натясно, дори и по-висшестоящи от мен.
— Предполагам — отвърнах кратко.
— Политиката не винаги е мръсна, нито продажна работа, но при всички случаи е трудна. Трудно е да се постигне съгласие дори между здравомислещи хора, дори и от еднаква среда. Кошмар в политиката е да се постигне съгласие между планети с различна история и абсолютно различни гледни точки и интереси. Аз бих се поколебала да приема такава задача, а чичо ти очевидно здраво се е нагърбил с нея.
— Той е предпазлив.
— Той е като дете, което играе във висша лига — поклати глава Моар.
— Не съм съгласна — възразих й.
— Какво смята той, че става в момента? — прие отговора ми тя с усмивка.
— За момента допускаме, че Земята се нуждае от Марс, защото се подготвя за мащабна операция. Смятаме, че е дошло времето за Големия наплив.
— Наистина ли вярвате в това?
— Не виждам друга причина.
— Скъпа моя, бъдещето на вашата планета, на вашата култура може би зависи от това, което ще се случи през следващите пет години. Не ви завиждам за отговорността, която сте поели.
— Правя всичко, което е по силите ми.
Моар притвори сивите си очи. Дадох си сметка, че тя разговаряше с мен по начина, по който разговаря един политик с друг, а аз не бях отговаряла така, както подобава. Ориана ме гледаше тъжно като човек, който вижда слабостта на приятеля си.
— Не съм искала да те обидя — каза Моар. — Мисля, че разговаряме по политически проблеми.
— Не се обиждам — излъгах аз. — Ориана ме разведе навсякъде из Ню Йорк и съм малко объркана. Имам нужда от почивка, за да премисля всичко.
— Разбира се. Ори, предай поздрави на родителите си. Ще бъде чудесно пак да се видим. Довиждане.
Съвсем ненадейно се озовахме отново пред бялата стена.
Ориана се изправи. Устните й бяха здраво стиснати и беше решена да не ме поглежда в очите.
— Всички тук се държат… рязко понякога — проговори накрая тя. — Мисля, че по този начин тече за тях времето.
Касея, не дойдохме тук, за да те накарам да се чувстваш по-малоценна. Това е последното нещо, което искам.
— Тя се заяждаше малко с мен, не мислиш ли? — запитах кротко. — Марс не е безполезен.
— Моля те, Касея, нека патриотизмът не те заслепява.
Реших повече да не говоря. Нямаше да позволя на едно осемнайсетгодишно земно дете да ми говори така.
— Замисли се за това, което те пита тя. Ще трябва да откриеш къде най-вероятно грешиш.
— Нашата сила е по-голяма… — успях да спра. Отколкото Земята си мисли. Нашата духовна сила. Щях да се впусна в защита, на която дори и аз не вярвах. Ако трябваше да се казва истината, те бяха прави.
Марс не раждаше велики политици, а омразни малки нищожества като Добъл и Конър или глупави твърдоглави младежи като Шон и Гретъл. Не обичах да гледам неприятната истина в очите. С какво можехме да представляваме опасност за жизнеспособната, мъдра и единна Земя? Ориана погледна празната стена и въздъхна:
— Не исках да те притеснявам. Трябваше да говоря първо с теб за това.
— За мен беше чест — отговорих. — Само че не бях подготвена.
— Хайде да намерим Кайт и Шраг — предложи тя. — Не мога да си представя как се живее тук. — Ориана леко потръпна. — Но това сигурно означава, че съм старомодна.
Присъединихме се към Кайт и Шраг и няколко часа пазарувахме в стария Ню Йорк в истински магазини с истинска търговия в тях. Почувствах се още по-старомодна — объркана и неориентирана в район, който беше историческа възстановка. Кайт и Шраг влязоха в магазин за мъжки дрехи от началото на двайсет и първи век и ние ги последвахме. Един досаден продавач ги заведе в кабинките за проба, направи им снимки със странна триизмерна дигитална камера и им показа как биха изглеждали според модата за сезона. Той издаваше одобрителни звуци при вида на няколко костюма.
— Ако почакате, можем да ви ги приготвим за десетина минути.
Кайт си поръча официален костюм за специални случаи и помоли да му го доставят на нелегалния му адрес. Шраг отказа да си купи каквото и да било. Бяхме вече на вратата, когато продавачът извика след нас: