Выбрать главу

— Извинете, почти забравих… За клиентите си имаме безплатни билети за „Съркъс Майнд“… както и за техните приятели.

Кайт прие предложението и взе билетите. Напъха своя в устата си и замислено започна да го дъвче.

— Отиваме ли всички? — попита той.

— Какво е това? — попита Ориана.

— Има нещо, което Ори не знае! — възкликна учудено Шраг.

— Явно е нещо ново — каза тя раздразнено.

— О, да — отвърна продавачът. — Много предизвикателно е.

— Мощна симулация на живо — обясни Кайт. — Всичко е безплатно, докато се привлекат много хора. Искаш ли да опиташ, Касея?

— Може да се окаже твърде ново за нея — внимателно отбеляза Ориана.

Приех това като предизвикателство. Въпреки че бях уморена и малко депресирана след срещата си с Моар, не исках да изглеждам неавантюристична в очите на Кайт.

— Хайде — отговорих аз.

Кайт ни раздаде билетите и аз се загледах в моя.

— Сдъвчи го — каза ми. — Проверява състоянието ти и дали си готова за преживяването, после трябва да изпишеш паролата на горната част на ръката си.

Бавно лапнах билета и го сдъвках. Имаше вкус на огряна от слънцето цветна градина и ароматът гъделичкаше носа. Кихнах.

Продавачът се усмихна и жизнерадостно ни пожела:

— Забавлявайте се!

„Съркъс Майнд“ заемаше петия и шестия етаж от Емпайър Стейт Билдинг — небостъргач от двайсети век. Погледнах в компютъра и разбрах, че не съм далече от Пен Стейшън, в случай че моите приятели не искат да се откъснат от забавленията, а аз реша да ги оставя. Кайт ме хвана за ръката, а Ориана се присъедини към група роботи на „ЛитВид“, които искаха да събудят обществения интерес към себе си. Кайт проектира голямо объркване около мен — много образи, всички нереални, но създаващи впечатление, че с него има четири или пет жени и ние си проправяхме път към бюрото най-отпред. Слабо чернокожо момиче, високо повече от два метра и половина, с яркочервена коса, която опираше в покрития със звезди таван, провери ръцете ни за паролите и ние влязохме в зоната за изчакване.

— До следващия полет остават пет минути — обяви гробовен глас.

Образи като от анимационни филми, които ни гледаха злобно, се появяваха по стените. Всички те бяха ужасяващи злодеи от популярен „ЛитВид“ сериал.

— Абсолютно отрицателна мисъл — изкоментира Шраг. — Надявах се на нещо предизвикателно.

— Била съм тук два пъти — каза някаква жена с кожа от еластични медни плочки. — Вътре е по-силно.

Ориана ми хвърли бърз поглед, който трябваше да означава „Добре ли си?“.

Кимнах, но не бях щастлива. Забелязах, че Кайт не показва никакви емоции — нито очакване, нито отегчение. След петминутно изчакване лицата по стените станаха мътни и изчезнаха, после се отвори някаква врата и ние се озовахме на просторен и открит дансинг с много посетители на него.

Проекторите на пода и тавана направиха залата огледална. Контролният механизъм на пода реши, че с Кайт сме двойка и ни изолира чрез собствените ни отражения. Не можехме да видим Шраг, Ориана или останалите посетители, но слабо дочувахме техните гласове. Кайт се усмихна.

— Това може би ще замести убийството — каза той.

Нямах представа какво точно имаше предвид. Започнах да се притеснявам. Реших, че е просто уплаха от непознатото място и изправих рамене, за да подсиля и физически моята решителност. Това тук не беше нещо повече от скоростно увеселително влакче за ума.

На сцената на няколко стъпки от нас се появи елегантен златен мъж.

— Приятели, имам нужда от помощта ви — започна сериозно той. — След един милион години нещо съществено ще се обърка и човешката раса ще бъде унищожена. Това, което вие ще направите сега тук, може да спаси планетата и Слънчевата система от силите, които са прекалено всеобхватни, за да могат да бъдат описани точно. Ще дойдете ли с мен в близкото бъдеще?

— Разбира се — отговори Кайт и сложи ръка на рамото ми.

Златният мъж и огледалната зала изчезнаха. Носехме се из космоса, осеян със звезди. Чувахме гласа на златния мъж пред нас:

— Моля, пригответе се за преминаване.

Кайт свали дланта си от рамото ми и ме хвана за ръката. Звездите преминаха покрай нас, както и предполагахме, и пред нас се показаха неясните очертания на Земята. В главата ми нахлу ориентираща информация:

В това бъдеще всичко се контролира от дълбоко молекулярни чакри, които се инсталират във всяко човешко същество още от мига на неговото раждане, за да бъдат пазители и учители. Вашата първа чакра е добър приятел, но е станала злокобна грешка — в центровете за обработка на деца е била освободена еволюираща молекула. Цяло поколение е превзето от вредната чакра. Изолирани сте от високото обществено положение, което ви се полага по рождение, не можете да получавате енергия и храна. Цяло поколение живее сред изобилие, но гладува. Трябва да откриете на Земята Центъра за естествено прераждане, който създава заплахата, да елиминирате всички чакри, да намерите корените на новата си душа и да не позволите на тези, които са контролирани от своите зли господари, да накарат Слънцето да се превърне в свръхнова.