Джил го надживя и стана модел за всички мислители, създавани по-късно. Сега дори и външните мислители като Алис я превъзхождаха многократно, освен по отношение на едно нейно качество. Повечето от знанията на Джил се дължаха на опита й. Тя беше на сто двайсет и осем години.
Платихме за широкообхватния канал за връзка между Алис и Джил, съгласихме се с алгоритъма за закодиране и си легнахме.
Въпреки моята биохимия, сънят на Земята винаги беше тежък. Не можеше да се елиминира напрежението на земното притегляне, което усещах върху марсианските си мускули и органи. Можех само да го понасям. Дори и когато се чувствах напълно будна, спящата част от мен потъваше, завлечена под плитките води, които се втурваха на приливи и отливи покрай вълшебни дворци от слонова кост върху рубинени острови.
Катерех се или по-скоро се плъзгах нагоре, по безкрайна спирала от стъпала в една кула, когато Битрас грубо ме изтръгна от съня ми. Инстинктивно дръпнах завивките нагоре, защото се опасявах от най-лошото. Битрас скри ръцете си зад тялото и ме погледна с широко отворени очи, в които сякаш се четеше обида.
— Не е време за глупости, Касея. Имаме сериозен проблем. Алис ме събуди, след като свърши разговора си с Джил.
Алън, Битрас и аз седяхме по халати в дневната, стиснали в ръце чаши с горещ чай. Фигурата на Алис с ръце върху коленете се появи на кушетката между Битрас и Алън. Докато разказваше за срещата с Джил, думите й бяха безстрастни и обмислени. Алън тихомълком си водеше записки на компютъра си.
— Срещата беше изключителна — започна тя. — Джил ми разреши да взема за кратко нейната идентичност и да запиша в собствената си памет съществените моменти от нейния опит. Аз от своя страна също споделих опита си с нея. Петте минути преминаха в разговори на дълбоко ниво на езика на мислителите, в обмяна на информация и в кръстосана диагностика, за да сме сигурни, че в някоя от неутралните ни системи няма вредни остатъци.
— Позволила си на Джил да анализира системите ти? — попита Алън с тревога и вдигна очи от компютъра си.
— Да.
— Кажи им какво е открила — подкани я Битрас.
— Това в известен смисъл е поверително — отвърна Алис. — Джил може да има неприятности, ако разберат за работата й.
— Имаш обещанието ни за пълна дискретност — заяви Битрас. — Касея? Алън?
Заклехме се да пазим тайна.
— Джил смята, че всички мислители са част от нейното семейство и също като майка се чувства отговорна за нас. Когато общува с нас, тя ни анализира, попълва собствените си знания и опит и преценява дали функционираме правилно.
Усетих, че Алис е сдържана. Не искаше да говори по същество.
— Кажи ни, Алис — насърчи я Битрас.
— Много съм притеснена от това, което Джил откри в мен. Сигурна съм, че ще мога да продължа да изпълнявам задълженията си, но може би има причина да не се доверявате на крайните резултати от моята работа.
Битрас нетърпеливо поклати глава и каза направо:
— Джил е открила вируси.
— В Алис? — попита Алън и остави настрани компютъра си.
Поех шумно въздух.
— От какъв вид? — попитах аз.
Образът на Алис замръзна, после затрептя и се изгуби. Остана само гласът й.
— Променям начина на пресяване на информацията, за да отговаря тя на вътрешното ми състояние. Вирусите са в личната ми конфигурация. Явно са съществували първоначално и не са имплантирани след момента на пускането ми в експлоатация.
Вирус можеше да бъде почти всяко нещо или система, която съществуваше във времето, черпеше енергия или памет и се размножаваше. Всички живи същества до известна степен бяха такива. При компютрите и мислителите това бяха алгоритми или функции, които не са част от схемата на съществуване, а при сложните вируси — от неутралната конфигурация.
— Знаеш ли тяхното предназначение? — попитах я аз.
— Джил ги откри, след като сравни пълната ми конфигурация с неутралния ми биоплан и познатите ми схеми и след като пусна проследяване на собствените си функции. В мен има части, които не са ми познати и които не мога да контролирам. Те не са функционални и не са част от личната ми конфигурация. Тяхната роля е неизвестна, но всички те съдържат репродуктивни алгоритми. Скрити са добре. Проверките на Марс не са отчели тяхното наличие.
— Вируси — проговори Алън. Беше пребледнял. — Това е противозаконно.
— Трудно ми е да опиша какво изпитвам след това откритие — каза Алис.
Искаше ми се да я прегърна, но, разбира се, тя беше безплътна. Гласът й бе равен. Никога не бях чувала мислител да изразява отрицателни емоции при разговор, но когато отново заговори, тонът й беше малко по-остър.