— Все още ми звучи като безсмислица — казах.
— От Кайлетет не са получени други съобщения. Те отлагат обсъждането на предложенията за обединение и са против това, „Мейджъмдар“ да се присъедини към физичните изследвания на Олимпийците.
— Това е нещо ново. Битрас не ни е казвал нищо.
— Той не споделя много от тревогите си.
— Виждаш ли някакъв смисъл в съобщението? — Алън попита Алис.
— Теорията за континуума на Бел разглежда вселената като информационна цялост, като изчислителна система. С части от тази теория Олимпийците са кандидатствали за стипендии. Някои от техните молби са били изпратени на Земята, а една по-специално до Станфорд, където са установили връзка с групата, изпратила това съобщение.
Алис проектира „ЛитВид“ доклади от последната година, които имаха връзка с тази тема. През последните десет години станфордската група бе публикувала само три материала и в никой от тях не се споменаваше за континуума на Бел. Накрая Алис заключи:
— Битрас не можа да се сдобие с ключовите доклади и изследвания, свързани с континуума на Бел, а по въпросите за дескрипторната теория откри само всеизвестните публикации.
— Защо не ни е казал за това? — попитах.
— Сигурно, защото не е смятал, че е от изключителна важност. Но посещението ти при президент Моар ще го заинтересува. Доводите й изглеждат разумни.
— Нещо става? — попита Алън.
— Възможно е — отговори Алис.
— Нещо достатъчно значимо, за да накара Земята да промени становището си и да отхвърли нашето предложение?
— Изглежда вероятно — каза Алис. — Касея, утре сутринта ще кажеш на Битрас за срещата си с бившия президент.
— Добре — отговорих, без да откъсвам поглед от масичката за кафе и празната чаша.
— Според мен той ще те помоли да разговаряш с Чарлз Франклин.
Поклатих глава с неодобрение, но измърморих:
— Ако той прецени, че е необходимо.
Разказах на Битрас за срещата с Моар и за нашите подозрения. Той прецени, че е необходимо да разговарям с Чарлз.
Преди разсъмване се разхождах сама по брега на Потомак. С голите си ръце усещах въздуха свеж и хладен. Небето над реката блестеше звездно-синьо. Хълмове на изток и на юг хвърляха сенки върху реката, дори след като зората оцвети небето и проряза облаците с тънки оранжеви лъчи. Вървях по влажната каменна пътека и се наслаждавах на смесения аромат на орловите нокти, жасмина, гигантските рози и изкуствените магнолиеви храсти с дебели листа, които цъфтяха в огромната градина под гробницата. Над пътеката се виеха арки от мрежа и стомана, които образуваха тунели от дълбока сянка, осветена близо до земята от блестящите ленти, увити около каменните колони. Изкуственото слънце бавно напичаше градината. Огромни пчели излитаха от кошерите на земята и бързаха да намерят цветята.
Последното нещо, което исках, беше да се натрапвам на Чарлз, да му задавам въпроси, на които той не иска да отговаря и да се чувствам задължена към него. За краткото време заедно си бяхме причинили достатъчни тревоги. И освен това, какво щях да го питам?
През последните няколко безсънни часа разучавах текстове и графики по физика. Споменаваше се за континуума на Бел и за вселената като изчислителна система главно в контекста на еволюцията на константите и частиците в ранните етапи на Големия взрив. Достатъчно добре познавах научните среди, за да съм наясно, че тези теории не срещат широка подкрепа.
Дали групата на Чарлз предупреждаваше земните политици или на Земята бяха открили нещо, което не трябваше да се знае на Марс?
Седях на една затоплена от слънцето каменна скамейка, покрила лицето си с ръце и разтривах слепоочията си с показалец. Вече бях измислила посланието до Чарлз — текст без нищо лично в него, все едно никога не сме били любовници.
„Скъпи Чарлз, тук на Земята се сблъскахме със значителни проблеми и е възможно те да имат нещо общо с твоята работа. Съзнавам, че си сключил договор с Кайлетет и вероятно и с други корпорации, което ме озадачава. Има ли нещо, което ти можеш да ни кажеш и което ще обясни защо Земята толкова се заинтересува от въпроса за независимостта на Марс? Нашата работа ни води в задънена улица, а някои неща подсказват, че Олимпийците са отчасти замесени. Много се притеснявам да те моля за това. Не мисли, че искам да се натрапвам или да създавам неприятности.